ГЕРБ и “Продължаваме промяната – Демократична България” показаха разбирателство и за бюджета

След като ГЕРБ и “Продължаваме промяната – Демократична България” преди седмица се договориха с кои законопроекти парламентът да започне работа, от вчера говорят по управленска програма, а ГЕРБ постави ултиматум да види проектокабинета на новата коалиция преди да получи от президента първия мандат за съставяне на правителство, експертите по финанси и икономика на двете партии показаха разбирателство по опасенията и възможностите за бюджета за 2023 г.

На среща в парламента се събраха Красимир Вълчев, Кирил Ананиев, Томислав Дончев, Теменужка Петкова, Жечо Станков от страна на ГЕРБ и Ивайло Шотев, Венко Сабрутев, Асен Василев, Кирил Петков, Георги Ганев, Мартин Димитров, Николай Денков от “Продължаваме промяната – Демократична България”. Наскоро Борисов определи, че мнозинството около бюджета ще е това, което ще избере редовно правителство. Тогава депутатите му “по инерция” атакуваха “Продължаваме промяната – Демократична България”, но днес (27 април) двете формации демонстрираха конструктивен тон.

Задачи за Министерството на финансите

Томислав Дончев от ГЕРБ поиска да научат от Министерството на финансите какви са резервите в бюджета, като пример посочи да се знае каква част от капиталовата програма е предвидено национално финансиране и каква част европейско. “В кризисен период можем да изкараме една или две години без по-малки или по-големи проекти, финансирани от държавата, но не знаем какво има в капиталовата програма”, каза Дончев.

Асен Василев поиска Министерството на финансите да подготви разчети при четири сценария, с които е възможно да се променят разчетите. Част от въпросите му са насочените към предвидените приходите в Агенция “Митници” и Националната агенция за приходите (НАП). “Заложеният ръст от приходи от ДДС е по-нисък от заложената инфлация”, каза Асен Василев.

По думите му трябва да се направи разчет при 100% дивидент от държавните предприятия и ако има нужда от изключения да се обясни защо. Иска се и да се обяснят увеличените разходи на държавната администрация с 40 на сто.

Днес Асен Василев редактира и позицията си за заложените приходи и разходи в бюджета по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. “Мерките за третото плащане може би не е много реалистично да смятаме, че ще бъдат изпълнени”, каза бившият министър на финансите. Допреди дни той определяше като грешка, че в проекта за бюджет не са заложени приходи по два транша (общо за над 2.4 млрд. лв.), въпреки че България не е завършила работата си дори по единия.

Заявки за прецизиране на капиталовите разходи

Двете формации се съгласиха, че може да бъдат ревизирани капиталовите разходи, ако получат информация какви са предвидените проекти по тях, в каква степен на готовност са: дали има пусната поръчка, избран е вече изпълнител или е още във фаза на изготвяне на документация. “Да огледаме капиталовата програма голям проект по голям проект и на база степента да готовност да се прецени дали да бъде включен, изключен или частично включен като някакъв тип авансово плащане”, каза Асен Василев от “Продължаваме промяната – Демократична България”. Като пример посочи, че са предвидени разходи на Министерството на регионалното развитие разходи за около 4 млрд. лв., въпреки че миналата година са били предвидени около 2 млрд. лв. и дори са били частично изхарчени.

“Приемам подхода при ревизирането на инвестиционната програма да включим индикатор колко зрели са проектите. Това да важи в пълна степен за проектите, които би следвало да се финансират от бюджета. Всички европейски проекти трябва да стоят там”, каза Томислав Дончев.

И някои резерви

Още в началото на срещата Томислав Дончев посочи, че според ГЕРБ инвестиционната програма в предизборната платформа на “Продължаваме промяната – Демократична България” е раздута и трябва да се обсъди допълнително доколко е реалистична.

Песимистичен поглед за бюджета предложи и Красимир Вълчев от ГЕРБ: “Според мен, освен явния дефицит, имаме и скрит дефицит в този бюджет. Това са заложени бъдещи проблеми, напрежения, социални бомби. Имаме редица плащания, които не са антуализирани. Те са ударени от инфлационен данък, обезценени са”, каза Вълчев. Даде пример със системата на образованието: системи, издръжка, разходи за храна.

“Трябва да си признаем, че сме на сериозно отрицателно фискално пространство. Говорим за освобождаване на фискално пространство за нови политики, но преди това трябва да излезем над водата, а сме много далеч от там”, каза Красимир Вълчев.