Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за обявяване на разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) за противоконституционни. Въпросните текстове са свързани с отказите за образуване на досъдебни производства, механизма за независимо разследване на главния прокурор и избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Ето и какви са аргументите за действията на обвинител номер 1:
Въвеждането на съдебен контрол за голяма част от отказите на прокурора за образуване на досъдебно производство накърнява отредената от Конституцията роля на съда да бъде независим арбитър и да осигури равенство на страните и състезателност в съдебния процес. Това ще доведе и до недопустимо накърняване на правомощието на прокурора суверенно и независимо да реши дали да образува или да откаже започване на разследване. Съдът ще навлезе във функции на прокурора и ще засегне възможността му да вземе решението си по вътрешно убеждение, а в една правова държава е недопустимо държавен орган да изземва правомощия на друг.
С въвеждането на съдебен контрол по отношение на отказите от образуване на досъдебно производство само за определена категория престъпления, а не по отношение на всички, се нарушава и основният конституционен принцип за равенство на гражданите пред закона.
Разпоредбите на НПК, с които се въвежда механизъм за независимо разследване на главния прокурор, не са съобразени със становищата и препоръките на Венецианската комисия, с основни принципи на Конституцията и с практиката на КС, който вече два пъти се е произнасял относно отговорността на главния прокурор с решение № 11 от 23.07.2020г. на КС по к.д.№15 от 2019 г. и с решение № 7 от 11.05.2021 г. по к. д. №4/2021 г.
Съгласно тези решения без изрична промяна в основния закон е невъзможно да се създаде държавен орган, който да е част от прокуратурата и същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната система. Към момента съгласно действащото законодателство няма пречка срещу главния прокурор да се провежда независимо разследване.
С измененията в НПК е предвиден ред, различен от общия, за започване на разследване срещу главния прокурор, който го поставя в по-неблагоприятно положение от всички останали граждани – достатъчен е само законен повод, но не и достатъчно данни за извършено престъпление. Създават се ограничения на базата на общественото му положение, а в конституцията изрично е посочено, че не се допускат „никакви ограничения“ на правата на гражданите.
В искането до КС се посочва, че е недопустимо да се създава специална наказателнопроцесуална уредба, която да действа само спрямо конкретно лице.
В НПК (чл. 411б, ал. 5) се въвежда абсурдният принцип, че постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу главния прокурор, потвърдено от съда, не е пречка за образуване на такова производство при наличие на нови обстоятелства. В една правова държава подобно незачитане на стабилността на съдебното решение е недопустимо и напълно обезсмисля съдебния контрол, се посочва в искането до Конституционния съд.
Прави впечатление, че „независимият прокурор по разследването“ няма да разполага със самостоятелен и независим разследващ апарат, а разследващите полицаи и митнически инспектори ще се определят съответно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите.
Разследващият главния прокурор съдия ще бъде избиран по правилата за случаен подбор измежду определена категория магистрати, но разследващите органи ще се определят от съответните министри – органи на изпълнителната власт, които са под политически контрол. Така се създава възможност за пряка намеса на изпълнителната власт в разследването срещу главния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които съгласно НПК се разследват от следователи. На практика по този начин се създава система от органи с белези на извънредност, игнорира се и принципът за случайния подбор при разпределение на делата и преписките.
С измененията в Закона за съдебната власт се въвежда различен ред за избор и за освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор от Пленума на ВСС – за тях с мнозинство от 17 гласа, а за главния прокурор – с 13 гласа. Такава неравнопоставеност е недопустима за всяка правова държава. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на съдебната власт да се извършва с квалифицирано мнозинство като израз и гаранция за спазване на принципа на правната сигурност в държавата.
На Конституцията противоречат и измененията в преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, които засягат избора на членовете на Висшия съдебен съвет от професионалната квота. На практика с тях се анулират взети в съответствие със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в периода 4 юни – 9 юли 2022 г., както и влезли в сила решения на 5-членни смесени състави на ВКС и на ВАС относно проведените избори. По този начин законодателната власт изземва управленски функции на съдебната власт, нарушава разделението на властите и се намесва в независимата съдебна власт.
