Стотици близки приятели, бивши колеги, дори пристигнали от чужбина техни познати, бивши управници на Дупница, дупничани изпратиха в последния му път днес Ангел Христов, единият от т. нар. братя Галеви. Христов почина в петък вечерта, като незнайно и досега как се беше прибрал в къщата си в дупнишкото с.Ресилово, след като заедно с Пламен Галев бяха обявени за международно издирване с червена бюлетина по Интерпол.
Погребението му трябваше да бъде в неделя, но беше отложена заради образуваните две досъдебни производства по случая с неговата смърт. Два буса закараха до гроба на Христов над 30 венци, обявиха от наетата траурна агенция.
Близките бяха предплатили местата на паркинга при централния храм “Св.Георги”, където стана опелото от шестима местни свещеници. Противно на очакванията нямаше засилено полицейско присъствие. Униформени полицаи и жандармерия охраняваха повече централната улица. Дрон заснемаше почит през цялото време процесията. Храмът беше препълнен от дошлите да се сбогуват. Сред тях беше и Златко Баретата, но той отказа да говори пред репортерите. Не каза нищо и бившият кмет на Дупница инж.Атанас Янев, кметувал под давлението на Галеви.
Полковникът от резерва Стоян Ушатов, бивш техен командир, когато Галеви са били барети, каза пред кореспондента на БНР: “Достоен български офицер, патриот, антимафиот, чудесен човек”.
Беше дошъл и ректорът на частния институт по туризъм в Банско проф.Васил Жечев: “Аз съм дошъл да уважа моя старшина. Казва се Христо Христов. В Сандански 73-та-74-та година бях войник и неговия син е починал. Аз съм дошъл да уважа старшина Христов и неговия син”.
Чак от Словакия беше пристигнал Васил Василев-Клеменца, свързан в недалечното минало с ВИС, сега преподавател по богословия в Печанския университет в Словакия, както сам каза: “Царство му небесно. Изпращаме достоен човек в последния му земен път. Род предхожда, род дохожда. Светото писание трябва да се чете”.
Бивш командос, свързан с Галеви, докато са били в системата, се провикна пред храма: “Докато сме живи, ще ги споменаваме. Никога няма да умрат. Човек умира, когато го забравят и няма кой да го споменава. Докато сме живи, докато има мъже в тази държава и докато има българи в тази държава и ги споменаваме, те никога няма да умрат”.
Дупничанин обобщи накрая: “Прави ми впечатление, че има доста хора с черни фланелки, с цветя, с букети, мъже, жени, много народ. Някои от тях изглеждат страшни”.
