Пандемията COVID-19 постепенно се оттегли, но вирусът, който я предизвика продължава да дебне в канализацията, в задните дворове, а може би дори и в нашия хол, съобщава ДПА.
Коронавирусът, който предизвика повече от 750 милиона инфекции сред хората и близо 7 милиона смъртни случая по света, се разпространява и сред животните. Лъвовете и тигрите го прихващат, заразяват се домашните кучета и котки. Учените дори са открили SARS-CoV-2 в броненосци, мравояди, видри, ламантини и др.
Най-малко 32 животински вида в 39 държави са с потвърдени инфекции с коронавирус. В по-голямата си част животните не се разболяват тежко, но въпреки това някои от тях са способни да предадат вируса на други представители на своя вид, така както го правят безсимптомните болни при хората.
Способността на коронавируса да заразява толкова много различни животни и да се разпространява в рамките на някои от тези популации е тревожна новина, защото това означава, че на практика няма шанс светът някога да се отърве от него, смятат учените.
И това дори не е най-лошото: Докато SARS-CoV-2 се разпространява сред животните, вирусът има възможност да придобие нови мутации, които могат да го направят по-опасен за хората. Ако обстоятелствата се подредят по лош сценарий, резултатът ще бъде Пандемия 2.0. Учените не твърдят, че този сценарий е вероятен, но не е изключен.
Когато даден вирус, който е разболял хората, отмине, но продължи да циркулира в популация от животни, тези същества се превръщат в това, което учените наричат „резервоар“. Вирусолози, имунолози и учени, занимаващи се с дивата природа, са доказали, че няколко животински вида притежават някои от необходимите способности, за да се превърнат в резервоар.
Белоопашатият елен продължава да предава SARS-CoV-2 помежду си, американската норка може не само да се зарази, но и да се зарази повторно с пандемичния вирус, което поражда перспективата той да продължи да живее безкрайно дълго. И в двата случая проучванията показват, че коронавирусът активно мутира, за да се адаптира към новия вид гостоприемник, пише БТА.
Съществуват и документирани феномени на отглеждани от хората норки във ферми в Дания и като домашни любимци в Хонконг, които предават вируса обратно на хората.
Броят на видовете диви животни, които могат да са носители на вируса, е значителен. Група, ръководена от генетици от Калифорнийския университет, установи, че освен хората, 46 вида бозайници имат рецептори в клетките си, които предполагат, че са уязвими към инфекция със SARS-CoV-2.
Световната здравна организация е загрижена, че животните ще се превърнат в убежище на пандемичния вирус и призова всички страни членки да провеждат активно наблюдение на дивите си животни.
За щастие, изследователите са изключили възможността прасетата, говедата, овцете, козите, ламите, зайците и конете да се заразяват с SARS-CoV-2. Това е облекчение, като се има предвид, че тези животни са в постоянен контакт с хората, които се грижат за тях.
Според учените, кучетата и котките могат да се заразят, но е малко вероятно да служат като ефективни резервоари за вируса. Кучетата могат да оближат лицата ни, а котките с удоволствие да кихнат в тях, но нито един от тези домашни любимци не е показал, че е способен ефективно да предава вируса нито на своите стопани, нито на други представители на своя вид.
Изследователите все още не са открили и вид, който, когато е заразен, да отделя големи количества жив вирус в изпражненията си. Много се говори за откриването на заразени плъхове, живеещи в канализацията на Ню Йорк, но ако те не могат да предават патогена чрез изпражненията си, няма да са способни да заразяват хората ефективно.
Има обаче един вид, който продължава да предизвиква безпокойство сред учените и това е Хомо сапиенс. COVID-19 все още циркулира в човешката популация и хората се заразяват и реинфектират многократно, казва Грем Белшъм, вирусолог от Копенхагенския университет, който изследва разпространението на пандемичния вирус сред отглежданите в Дания норки. „Вирусът не е изчезнал, така че хората вероятно ще бъдат най-голямата заплаха за други хора за години напред“, обясни ученият.
