“Заложените в бюджета над 10 млрд. лева капиталови разходи няма да бъдат изпълнени поне с 2 млрд. лева, което дава възможност за друг размер на разходите. Има още пера, в които могат да бъдат направени икономии, за да се намерят парите, които искаме, за да бъдат заложени в разходната част за увеличение на заплатите на тези, на които плаща правителството, за да се компенсира продължаващата инфлация. На годишна база тя продължава да е двуцифрена”, посочи пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според него рецесията у нас ще се забави в сравнение с други страни в Европейския съюз.
“Трябва да бъдат затворени всички данъчни дупки, които бяха отворени и всяко ДДС да бъде върнато на ставката си”.
Той подчерта, че движението на минимални доходи трябва да следва инфлационния натиск:
“1000 лева минимална работна заплата е реалистично и законосъобразно”, каза той.
Димитров посочи, че в сектор “образование” има най-голяма опасност от протести, но готовност за отпор има и в редица части на администрацията.
“Искаме кумулативната инфлация от 2022 и от 2023 година да бъде компенсирана и в държавния, и в частния сектор. Тази седмица ще бъде решаваща, защото ще имаме срещи на всякакво ниво и след това ще се реши дали и какви протести ще има”.
Президентът на КНСБ припомни, че от 2024 година България трябва да въведе корпоративна данъчна ставка от 15%.
