Пълна тъмнина, студ и пукането на корпуса са последните усещания на загиналите петима души на подводницата „Титан“, която имплодира на път за останките от „Титаник“. В интервю за „Ню Йорк таймс“ съпругата на един от милиардерите на борда разказва за случилото се.
Кристин Даууд е съпруга на Шахзада Даууд и майка на Сюлейман – и двамата загиват на подводницата на OceanGate.
В интервюто си Кристин разказва за процеса, през който са преминали съпругът и синът ѝ преди да се качат на малката подводница. Тя описва собственикът на компанията Стоктън Ръш, който също загина на подводницата, като „повече учен, отколкото търговец“. Кристин не пропуска да спомене и множеството проблеми с „Титан“, които са се появили през годините.
Оказва се, че малката подводница има повече неуспешни гмуркания до „Титаник“, отколкото успешни. Неведнъж също контролният кораб е губел комуникация с подводния съд.
Но това, което е най-притеснително в разказа ѝ са множеството пъти, в които нещо се обърква.
Става ясно, че доста често „Титан“ не можел да изхвърли баласта си, за да направи аварийно излизане от дълбините на океана. Това е нещо, което се потвърждава и от други пасажери на подводницата. Подводницата е била снабдена с баласт от метални тръби, закрепени за корпуса. Те се изхвърлят със система, която се управлява ръчно, но не винаги сработвала.
Един от пасажерите разказва, че при неговото спускане се наложило петимата души в подводницата да я „клатят като лодка“, за да бъдат изхвърлени тръбите.
„Нямахме никаква представа за инженерните проблеми. Когато пътуваш със самолет го правиш без да знаеш как работят двигателите“, казва Кристин Даууд.
„Подгответе се за пътешествие, за което Жул Верн само може да си мечтае. Това не е пътуване за туристи, това е много повече“ – това гласи рекламата на OceanGate.
Цялата организация изключително много притеснявала експертите в областта на дълбоководното гмуркане. В кръговете имало непрестанни критики за цилиндричния дизайн на подводницата, за сравнително големият прозорец, направен от плексиглас, както и използването на комбинация от материали, които не се свързвали добре.
През 2019 г. експерт по подводници чул пукане от корпуса на „Титан“ при пробно гмуркане в Бахамите. Той изразил притесненията си пред Стоктън Ръш, но въпреки това компанията продължила да предлага гмуркания до „Титаник“.
Стоктън Ръш смяташе себе си повече за учен, отколкото за бизнесмен… и въпреки това голяма част от работата на OceanGate била да предлага и продава места на „Титан“. Собственикът на фирмата искал да създаде добро име на компанията и предлагал билети на различен тип хора, които могат да „валидират“ дейността му пред света.
Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен учен от Колорадо, който се свързал с Ръш. След като собственикът на OceanGate разбрал, че Стърн е важна фигура в НАСА, той му предложил безплатен билет.
„Стоктън ми каза: „Не ме интересува дали след това ще правиш лекция по темата, искам да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти само ела“, разказва Стърн. По думите му компанията се рекламирала като „SpaceX, но в морето“.
Всички пасажери на подводницата се наричали „специалисти на мисията“ – компанията категорично не искала да ги нарича клиенти, туристи или пасажери. На тях раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и флагове на националностите им. Нашивка на рамото гласяла „Екип за изследване на „Титаник“.
Бизнес планът на OceanGate от 2021 г. насам бил да провеждат серия от осем-девет-дневни експедиции в късна пролет или началото на лятото. Всяка експедиция може да включва няколко гмуркания до останките на „Титаник“… но само по едно за всеки плащащ клиенти.
В деня на последното потапяне на „Титан“ Кристин Даууд и семейството ѝ били на кораба „Полярния принц“. Оставали часове до спускането на подводницата.
„Очите на мъжа ми лъщяха като на малко дете“, разказва тя.
Екипажът бил инструктиран да си обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, защото „долу става много студено“. Били помолени също да заредят любимите си песни на телефоните си, за да има музика по време на двучасовото спускане. „Но без кънтри, моля“, казвал Стоктън Ръш.
Влизането в подводницата било като промъкване през прозорец на автомобил. Вратата се затваряла и завинтвала отвън.
И така Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан.
Подводницата се спускала с около 25 метра в секунда – достатъчно бавно, за да нямат пасажерите усещане за движение. Осветлението вътре и отвън на „Титан“ било изгасено, за да се пестят батериите на подводницата.
„Титан“ започнал спускането си и бавно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса.
Час и 45 минути след началото на мисията, „Титан“ изгубил връзка с повърхността – подводницата имплодирала, убивайки мигновено всички в нея.
