По-малко от шест месеца остава до края на експлоатационната годност на самолетите МИГ-29, на които държавата ни разчита, за да охранява въздушното ни пространство. На 1 януари 2024 г. те трябва да бъдат свалени на земята, и никога повече да не полетят, тъй като са и технически, и морално остарели.
Въпреки това през април т.г. военното ни министерство пусна още една поръчка в опит да задържи във въздуха старите съветски изтребители, след като месец по-рано обяви, че търси да купи шест ремонтирани двигателя за тях на стойност 26.4 млн. лева с ДДС, сега търси кой да ремонтира шестте наши двигатели, като за целта е подготвило 19.2 млн. лева с ДДС.
След началото на войната на Русия в Украйна, обаче, ремонтът и поддръжката на МИГ-овете бяха засегнати от санкциите, наложени от ЕС на Русия, и това на практика ги превърна в купчина ламарина, очакваща неизменния си край – по софийските полета, по примера на други самолети, отдавна изживели смисленият си живот, разпилени по софийските околности.
И днес експертите в отбранителния сектор са много скептични дали ще се намерят изпълнители и по двете поръчки. И въпреки че Украйна предложи да извърши ремонт на самолетите, то двигателите са една малка – макар и важна част, от общата летателна годност на машината.
Какво правят другите страни, които имат свои МИГ-ове? Например Полша, откъдето държавата се опитва да намери един двигател за самолет, и храни надеждите за получаването на още един, предаде старото си съветско въоръжение в помощ на Украйна. Там, освен че пилотите са обучени да летят на тях, – дори и да спасят един човешки живот, си е струвало да им бъдат предадени. Словакия, която също имаше стари МИГ-ове, ги предаде на Украйна. И двете страни са членки на НАТО. Така България остава единствената страна в НАТО, която не е предала старите си руски самолети на Украйна.
Ако не се намерят двигатели за нашите самолети, до края на годината МИГ-овете ще бъдат приземени, а новозакупените изтребители от САЩ F-16 Block 70 се очаква да започнат да пристигат чак след 2025 година. Така през 2024 г. охраната на въздушното ни пространство вероятно ще бъде поета от съюзниците ни от НАТО.
А заради липсата на политическа воля – на първо място, но и на средства, България не се възползва от двете оферти за придобиване на т.нар. “заместващи” изтребители, които бяха предложени на Министерството на отбраната, и които трябваше да охраняват небето ни до пристигането на F-16.
