https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоЛюбопитноНяма нито един политик с положителен рейтинг, при когото доверието е по-голямо...

Няма нито един политик с положителен рейтинг, при когото доверието е по-голямо от недоверието, сочи проучване на Центъра за анализи и маркетинг

Няма нито един политик с положителен рейтинг, при когото доверието да е по-голямо от недоверието. Това сочат резултатите от национално представително проучване на Центъра за анализи и маркетинг – „Политически нагласи в България“. Данните бяха представени от Юлий Павлов – директор на Центъра за анализи и маркетинг, по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Проучването е осъществено в периода 3 – 7 юли т.г. Обемът на извадката е 1021 пълнолетни граждани в България по метода “лице в лице”, като 1% от всички анкетирани съответства на 54 хил. души.

Павлов обясни, че недоверието към държавния глава Румен Радев вече надделява над доверието – 48,9% недоверие на 41,2% доверие. Имаме нов политик на второ място – Мария Габриел, която влиза в рейтингите с летящ старт и измества от второто място Илияна Йотова, коментира Павлов. Според данните от проучването доверието към вицепремиера и външен министър Габриел е 38,8%, а недоверието 46,6%. При вицепрезидентът Илияна Йотова доверието е 36,3% срещу 50,4% недоверие.

Николай Денков има 30% доверие. Бойко Борисов също има високо доверие, посочи още Павлов. Резултатите от проучването показват, че недоверието към Денков е 56,3%, а недоверието към лидера на ГЕРБ е 66% срещу 28% доверие.

Доверието към Кирил Петков е 20,3%, а към Асен Василев – 20,1%. Недоверието към двамата е 72,5%, показват резултатите от проучването. Стефан Янев среща доверието на 18,6% от анкетираните, както и 62,6% недоверие. Доверие към Христо Иванов имат 17,3 % от респондентите, докато 71,1% имат недоверие. Станислав Трифонов (“Има такъв народ”) има 16,9% доверие и 74,2% недоверие. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов има 16,2 % доверие и 72,4% недоверие. Мая Манолова има 15,2% доверие и 75,1% недоверие, Корнелия Нинова – 14,7 процента доверие и 77,5% недоверие. На Красимир Каракачанов доверие гласуват 13,9% от респондентите, а недоверие – 69,5%.

За кандидатът за кмет на София, издигнат от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, Васил Терзиев доверие гласуват 11,6% от анкетираните, а недоверие – 41,6%. Атанас Атанасов има доверие от 11,4% и недоверие от 76%, Борис Бонев има доверие от 11,2 % и недоверие от 79%. Доверие към бившия главен прокурор Иван Гешев имат 11,2% от анкетираните, а 79% недоверие. Към избрания за главен прокурор на негово място Борислав Сарафов доверие имат 5,6% от анкетираните, а недоверие – 69,1%. Мустафа Карадайъ среща доверие от 10,2% и недоверие от 78,2% сред анкетираните, показват още резултатите от проучването.

На въпроса кой е най-сериозният проблем в страната в момента, традиционно високите цени и инфлацията се нареждат на първо място в отговорите с 67,3%, борбата с корупцията – на второ, с 16,8%, присъединяването към Шенген и Еврозоната е на трето място с 8,2% и след това – съдебната реформа и промяна на Конституцията – 5,1%, каза Павлов. Съдебната реформа не се възприема като толкова важна от хората, те смятат, че борбата с корупцията може да се осъществява без промяна в Конституцията, законите и правилата, коментира той.

Относно инфлацията 2/3 продължават да смятат, че това е най-сериозният проблем, но друга една трета смята, че има и по-сериозни, добави Павлов.

Дали хората одобряват постигнатото споразумение между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ? Около 55% по-скоро одобряват, тъй като има редовно правителство, но други, близо 33%, биха предпочели отново да се отиде на избори. Тези, които не одобряват, са основно привърженици на БСП, “Възраждане”, “Има такъв народ”, други малки формации, както и част от негласуващите, каза още Павлов.

По думите му на въпрос как се справя правителството на Денков 31,2% от респондентите са заявили, че то се справя по-скоро успешно, а като неуспешно са го определили 43,2%. Не е имало правителство, което да е било одобрявано от 25%, нито оценявано като неуспешно от около 50%. Резултатът е много успешен на този фон, а българските избиратели обикновено са песимистично настроени, отбеляза Павлов.

Относно отстраняването на Гешев резултатите от проучването показват, че 66,7% от анкетираните избиратели по-скоро го одобряват, а други 16,7% по-скоро не одобряват, каза Павлов. Той добави, че 45,7% от анкетираните по-скоро не одобряват начина, по-който е отстранен от поста му, а 34,3% одобряват.

Категорично е неодобрението за бързото избирането на Борислав Сарафов за главен прокурор, заяви Павлов. Той добави, че въпросът за избирането на нов състав на Висшия съдебен състав, тъй като сегашният е с изтекъл мандат, е важен за 73% от анкетираните.

Ако се стигне до предсрочни избори и Иван Гешев направи партия, 1,2% от анкетираните са заявили, че биха я подкрепили, 5,1% – възможно е да я подкрепят, а 83% са казали, че категорично не биха подкрепили или по-скоро не биха подкрепили такава формация, посочи Павлов.

На въпрос как гражданите определят политическите си възгледи 20% от респондентите са отговорили „ляво“, 43% – център и дясно – 32%, показват още резултатите от проучването.

Ако парламентарните избори бяха тази седмица, виждаме, че и тук няма големи проблеми, посочи Павлов. ГЕРБ-СДС губят процент и половина спрямо изборния си резултат. ИТН слиза малко под чертата, коментира той и добави, че „Български възход“, „Левицата!“ ще останат под 2%. Според Павлов няма логика при цялата сегашна международна ситуация да се развали „сглобката“ на двете управляващи парламентарни мнозинства – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Ситуацията може да се промени, когато дойде момент за ротацията, смята той.

По думите на Павлов от ГЕРБ-СДС биха направили проучвания на обществените нагласи и според него, ако хората оценяват положително управляващите, от ГЕРБ-СДС няма да развалят „сглобката“. Павлов заяви, че от коалицията биха се ориентирали към предсрочни избори, ако обществото има отрицателно мнение, а подходящ момент би бил този, в който ще се проведат европейските избори.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X