Според българския народен календар започват юлските горещници. Те продължават 3 дни – 15, 16, 17 юли, имат езически произход и са свързани с култа към огъня.През Горещниците не се работи, не се ходи пеша, не се пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки.
Горещниците се празнуват от хората, в чиито професии се използва огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.
Третият от дните се почита в чест на св. Марина като господарка на змиите. Марина била дъщеря на езически жрец, живяла през III в. От 12-год. възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения, не се отказва от нея и след мъченическата си смърт е канонизирана за светица.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
Това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила.
Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.
В различните райони в страната има различни имена както за Горещниците, както и за отделните дни, през които те се отбелязват. Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци, тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръб и светкавици. В Северна България 15-ти, 16-ти и 17-ти са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.
В народния календар има много ценни знания, придобити чрез многогодишно и многовековно съзерцание на явленията, сезоните и сроковете, в които те най-често се случват. Някои от тях и досега имат своето място, но много вече не са актуални по една или друга причина.
В миналото, когато хората са зависели много повече от природните стихии, тези ритуали са се спазвали стриктно.
През първия и третия ден на Горещниците е трябвало да се стои на сянка, да не се меси хляб и да не се жъне. Доколко се е променил климатът, заедно с технологиите, показва фактът, че дори в Северна България на повечето места жътвата приключва още към 8-10 юли, и тези предписания, поне в тази им част, са спазени.
