“Ако закрият Топлофикация Русе, на русенци може да им се наложи да зареждат телефоните си в Румъния”, заяви директорът на Централата инж. Севдалин Желев.
Русенци се притесняват дали местната топлофикация ще работи, тъй като предпочитат евтиното парно. Топлофикация Русе притежава инсталирана електрическа мощност от 180Мв и осигурява евтина топлинна енергия и битова гореща вода на над 17 000 домакинства. Имайки предвид факта, че Русе има около 145 000 жители и средно едно домакинство се състои от трима, това означава, че повече от 1/3 от живеещите в гр. Русе разчитат на централно отопление.
“Какво ще правим без топлофикация? Това е най-евтиният вариант за отопление и нямаме намерение да се отказваме от него. Още повече, че Топлофикация Русе ни предлага промоции и удобни опции за погасяване на задължения, които при тока ги няма. Аз не мога да си позволя нито да си купя климатик, нито да плащам скъпия ток. Още повече, отдавна публично ни предупреждават, че битовите абонати също ще преминат на свободния пазар, което многократно ще увеличи цената”, споделя абонат на Топлофикация Русе.
Директорът на Централата инж. Севдалин Желев потвърди, че по сметките на техните специалисти Топлофикация Русе има принос за 1% от емисиите на територията на България.
“Смятате ли, че като закрият Топлофикация Русе или някое друго предприятие с подобен малък принос в общите усилия, ще решат проблемите на околната среда? Естествено, че не. Единственото, което ще се случи, е, че ще изпитаме сериозен недостиг на електрическа енергия и невероятна енергийна криза. На русенци може да им се наложи да си зареждат телефоните в съседна Румъния, защото там никой не е подел политика да затваря важни за енергийната сигурност предприятия. Освен това някой мисли ли за социалния ефект от подобни мерки за нашия град? Струва ми се, че този въпрос не е взет под внимание”, каза инж. Желев.
Той изрази безпокойство от опасността заетите в дружеството да бъдат изведени от пазара на труда без предизвестие и без да им бъде предложена нито преквалификация, нито алтернативна заетост.
“Какво да кажем на един енергетик, който е изкарал 25 години в дружеството, остават му още доста години до пенсия, но няма други компетенции. Малко работодатели са готови да инвестират време, усилия и финансови средства в обучението на кадри, които нямат много дълъг хоризонт за работа и развитие”, отбеляза Желев.
Той заяви, че за него е лишено от всякаква икономическа логика да се мисли за затваряне на дружествата, които имат готовност да инвестират стотици милиони евро в изпълнение на целите на Европа за декарбонизация и да останат хиляди български енергетици, инженери и миньори без препитание.
