Нови задължения на работодателите и на Националната агенция по приходите предвижда преработеният законопроект за промени в Кодекса на труда, с които трябва да се изпрати в историята хартиената трудова книжка и тя да се замени с електронен трудов запис в нов регистър на заетостта.
Първоначалният проект на Божидар Божанов (ПП-ДБ) срещна отпор от институциите, нито една от които не желае да се нагърби с новата задача. Експертите от изпълнителната власт даже бяха заподозрени в бойкот на парламента по времето на служебния кабинет. Законопроектът междувременно беше предаден за редакция на работна група и вече месец резултатът чака второ четене в социалната комисия, а след това и в пленарна зала.
За целта работодателят вече ще попълва допълнителни данни към уведомленията за регистрация и прекратяване на трудови договори, които е длъжен да подава към НАП. Тези допълнителни данни съвпадат с изискваните в сегашната трудова книжка. След това изпълнителният директор на НАП ще вписва служебно в регистъра на заетостта подадените чрез уведомлението данни.
Самият регистър е нов и ще се поддържа именно от приходната агенция. Той ще съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите, предвиждат промените преди второ четене на кодекса. Регистърът ще се създаде от изпълнителния директор на НАП и министъра на електронното управление, които трябва да попълнят първоначалните данни в него на база регистрите и данните в НОИ. Това трябва да стане до 1 септември 2024 г. До 1 септември 2026 г. всеки работодател ще трябва да изпрати в НАП електронни копия на всички трудови и служебни книжки на своите служители. От тази дата хартиената трудова книжка отива в историята.
Нови отговорности има и за НОИ. Институтът ще вписва данните от трудовата книжка в регистъра на заетостта в случаите при пенсиониране на лице, за което в регистъра на са вписани данни от работодател.
Форматът на данните, редът за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелствата, както и условията за достъп до регистъра ще се уредят с наредба на министъра на труда и министъра на електронното управление. Това ще доведе до малко необичайната ситуация министри от други ресори да пишат наредба, касаеща работата на НАП, която традиционно е под надзора на финансовия министър.
Това беше и изтъкнато в хода на дебата при първо четене. Този проблем донякъде е решен с преходните и заключителни разпоредби, в които пише, че въпросната наредба ще се приеме и от финансовия министър заедно с другите двама. Въпросите, които трябва да регламентира наредбата, бяха сред основните, стоящи без отговор в първия вариант на проекта – т.е. сега разрешаването им просто се отлага за наредбата.
Всеки работник или служител ще има право на достъп до единния си електронен трудов запис. Родителите и настойниците на работник или служител, ненавършил 18 години, имат достъп до съответния единен трудов запис до навършване на 18 години, пише още в промените. Работодателите също ще имат право на достъп до данните за наети от тях хора от предходната им месторабота, но не и до размера на трудовите възнаграждения от другите работодатели. Това адресира една от критиките при първо четене, че работодателят ще може да види заплатите от предишните работни места, но от друга страна, той и сега може да ги види, като попълва трудовата книжка на служителя си.
Изпълнителният директор на НАП ще получи задължението и да публикува най-малко веднъж месечно актуална статистическа информация на база данните в регистъра.
