Страната навлиза в нов тип политическа криза, сочат данните от представително проучване на „Медиана“, съобщиха от социологическата агенция. Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство. В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които заявяват – „Това не е наше правителство!“, посочват от агенцията.
В същото време отговорите на въпроса „За кого бихте гласували, ако изборите са днес“, показват, че в парламента биха влезли същите партии, които и сега са в Народното събрание в същата конфигурация. За ГЕРБ -СДС биха гласували 23,3%, за „Продължаваме промяната- Демократична България“ – 18%, за „възраждане“ 15,4%, за ДПС 12,9%, за БСП – 9%, за „Има такъв народ“ -5,4%.
Изследването е проведено в периода – 18 – 24 юли 2023 г. с 976 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция „Медиана“ и е реализирано със собствени средства.
Президентът се ползва с най-високо доверие сред участниците в проучването, а сред политическите лидери с най-висока подкрепа са Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Костадин Костадинов.
На въпрос „ За кои от тези политици бихте казали, че са наистина добри политици“ Румен Радев са посочили 53-ма респонденти, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов -29, лидерът на БСП Корнелия Нинова – 23 -ма, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов – 23-ма. Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов са посочили 18 респонденти, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ 17. По 17 гласа подкрепа са получили също премиерът Николай Денков и министърът на финансите Асен Василев. 47% от участниците в проучването са заявили, че правителството на Николай Денков ги разочарова, 20% са на противоположното мнение и посочват, че кабинетът им вдъхва надежда. 33% са заявили, че не могат да преценят.
Проучването изследва и нагласите за въвеждането на еврото, относно агресията на Русия в Украйна и опасността от световна война.
Повишената тревожност по отношение на опасността от глобална, световна война, отчитат резултатите от изследването. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война (в която и България ще бъде въвлечена се е увеличил с 16 % и вече това са близо половината от пълнолетното население (47%).
Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасенияот „Медиана“ обобщават като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната. Грубо казано, общественото мнение се консолидира около разбирането „Светът се тресе, отива на лошо – сега не е времето да се долепваме плътно до когото и да било!“
Само 26 % от пълнолетните оценяват агресията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36 % смятат, че Русия е била предизвикана да нападне); 65 % смятат, че България не трябва да дава оръжие за Украйна (17 % са „за“); 60% считат, че в този конфликт България не трябва да подкрепя нито Русия нито Украйна и трябва да бъде максимално неутрална (19 % са за подкрепа на Украйна; 9 % смятат, че трябва да подкрепяме Русия), сочат данните от проучването.
По отношение на еврото (еврозоната) общественото мнение също е в остър дисонанс със заявените намерения на управляващите. Само 21% смятат, че е добре да заменим лева с евро в близките две -три години срещу 59%, които казват: „Не му е сега времето“! Половината от пълнолетните смятат, че е задължително да се проведе референдум за еврото и само 11% смятат, че не трябва да се провежда референдум (каквото решение прие управляващото мнозинство в парламента). Като причина за отхвърлянето на референдума е лесно обяснима за обществото – искат да ни заведат там където не искаме, без да се съобразяват с нас (60% от потенциалните участници в референдум биха гласували „против“, срещу 23% „за“).
