Бирата е една от най-старите напитки, познати в света. Международният ден на бирата дава на почитателите си по света още един повод да изпият по едно питие в първия петък на август. Бирата има репутацията на предпочитана напитка за работещите мъже или жени, особено когато е поднесена студена и пенлива или силна.
Всяка година в първия петък на август, когато започва да се вижда краят на лятото, отбелязваме Международния ден на бирата.
Началото на предстоящия уикенд ни приканва да оставим настрана работата си, да загърбим различията и да се съберем, за да отпразнуваме общата си любов към бирата.
Бирата по някакъв начин успява да направи това, което политиците не успяват – да обедини хората в обща кауза. Неутолимата ни жажда за бира ни дава основание да спрем да вършим онова, което правим, да седнем и да поговорим един с друг на чаша или две. Разговорът може да е приятен или не, спокоен или оживен, но по някакъв начин бирата прави възможно да се съгласим един с друг или пък да не се съгласим и все пак да се разделим като приятели. Несъмнено много от световните проблеми са били решавани на няколко пинти бира.
Международният ден на бирата е посветен на общата жажда на човечеството за тази вероятно най-стара и най-обичана напитка в света. Хората са очаровани от бирата, откакто случайно са открити първите зърна, които са ферментирали, произвеждайки мехурчест ароматен продукт, който някой се е осмелил да опита. И след като не е умрял, а вместо това е почувствал прекрасно леко раздвижване, усмихнал се е и е казал: “Уау”. Оттогава човечеството е обсебено от усъвършенстването на рецептите за бира и процесите на варене в търсене на следващото “уау”.
Бирата е била консумирана от почти всички култури през цялата история на човечеството. Най-старите свидетелства за човешката мания да приготвя бира датират от древна Вавилония и Месопотамия. Археолозите са открили рецепти за бира, написани на глинени плочки през 4300 г. пр.н.е., и керамични съдове от 3400 г. пр.н.е., по които все още имало полепнали остатъците от бира. В Древен Египет всички са пиели бира: фараони, селяни, жреци, дори деца, като част от ежедневното си хранене.
Може би първата песен за бира “Химн за Нинкаси” – ода за шумерската богиня на бирата, датира от 1800 г. пр.н.е. и включва рецепта за бира, приготвяна от жрици.
През Средновековието християнските монаси започват да варят бира и да използват за целта хмел. Дотогава бирата се е приготвяла с местни добавки като фурми и зехтин за придаване на вкус. Днешните бири продължават да се приготвят с хмел, билки или плодове, които добавят аромат. Изкуството за приготвяне на бира днес остава занаят, в който се използват вековни техники, внимателно усъвършенствани през вековете и хилядолетията.
Противно на рекламата на известна марка бира, която явно се стреми да присвои лидерството на първи производител в България, първата бира в страната е произведена в Русе, в далечната 1868г. Пивоварната се е наричала „Св. Петка“, била е разположена на левия бряг на р. Русенски Лом, в близост до мястото, където сега е построен Дъговия мост и носи името на средновековната църква „Света Петка“, която се е намирала в района.
Няколко години по-късно започва работа втора пивоварна – „Хаберман“. По виенски образец и двете пивоварни – „Света Петка“ и Хаберман“, са имали градини-ресторанти, в които се предлагала продукцията им.
