В описите на имуществото на КТБ, направени през април 2015 г. – веднага след обявения от съда фалит, липсват данни за кредитните досиета – най-важните документи, по които синдиците може да съберат вземанията на банката. Това е една от констатациите на дългоочаквания одит на активите на фалиралата КТБ, публикуван от Сметната палата.
Всъщност одитът е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който осъществява контрола върху синдиците на фалиралата преди 9 години банка. Проверяваният период обхваща 4 години – 2016-2020 г.
Проверката бе възложена в началото на 2022 г., когато председател на Сметната палата бе Цветан Цветков. Наскоро Цветков обяви, че една от причините за скоростното му освобождаване от поста по-рано тази година е именно този одит, който по думите му е бил бавен по всевъзможни начини, за да не види бял свят.
В крайна сметка документът бе публикуван при новия председател на Сметната палата Димитър Главчев. Палатата обаче не съобщи на медиите за оповестения доклад, както обичайно прави.
В описа на имуществото на фалиралата КТБ одиторите не са открили описани договорите и вземанията на банката, включително липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на изготвянето на описите. В отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитополучателя, за размера на кредита, дати и други съпътстващи документи.
От Гаранционния фонд са обяснили пред одиторите липсите с това, че самото описване и събиране на всички документи е ставало по ускорена процедура. Освен това информацията за обичайните банкови дейности и договорите се съхранявала предимно на електронен носител, което според фонда гарантира тяхното коректно съхранение.
Одиторите са установили също липсата на описани недвижими имоти и наличните ценни книги в помещенията на КТБ. От ФГВБ обяснили, че те били иззети от прокуратурата. В протоколите обаче липсва информация дали прокуратурата е иззела всички ценни книги, собственост на банката, и евентуално къде се намират ценните книги, които не са иззети.
Одиторите установяват още, че през разглеждания период ФГВБ не е осъществил достатъчно ефективен контрол как синдици на банка в несъстоятелност как са я управлявали и са продавали имуществото й.
В доклада е отбелязано и че при назначаването на двамата синдици през ноември 2015 г. не е приложена одобрената Процедура за избор на синдик на Фонда.
„В резултат за синдик, с правомощия по управление на маса на несъстоятелността в размер на над 1 милиард лева е назначено лице, което не притежава предходен опит в процеса по несъстоятелност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка“, се посочва в доклада.
Двамата синдици – варненският адвокат Ангел Донов и счетоводителката от Троян Кристи Маринова, са били добавени в списъка на БНБ с одобрени синдици едва месец по-рано.
Сметната палата разкрива, че Донов и Маринова са плащали регулярно възнаграждение за правно обслужване на адв. Веселин Матев. Същото време баща му Матей Матев е председател на ФГВБ – институцията, която трябва да контролира въпросните синдици.
Договорът за правно обслужване с адв. Веселин Матев е сключен на 1 януари 2019 г., но не ясно дали той все още е действащ.
За този конфликт на интереси от страна на шефа на регулатора Матей Матев вече писа „Медиапул“, но нито КПКОНПИ, нито Главния инспекторат на Министерския съвет виждат проблем в това. Обяснението им е, че председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките не попада в ограниченията на закона за конфликт на интереси. По този повод Сметната палата препоръчва промяна в закона, с която ръководството на ФГВБ да бъде включено в обхвата на закона за конфликт на интереси.
В одитния доклад е посочено, че прогнозираният процент на възстановяване на претенциите на кредиторите е приблизително 20% спрямо първоначалната им стойност към 30.06.2014 г. от 6.89 млрд. лв. Получените средства от осребряване на масата на несъстоятелността са също с такъв приблизителен дял спрямо първоначалната им стойност.
От общо 3.7 млрд. лева, които ФГВБ изплати на защитените вложители, 3/4 не са му възстановени, се отчита още в доклада.
Към края на 2021 г. общите разходи по несъстоятелността на КТБ надхвърлят 99 млн. лв. и са почти 7% от набраните средства от осребряването на имуществото.
