Анализ на изследвания, сравняващи ефектите от носенето на очила със и без филтриране на синя светлина, показва, че ползите от първите са неоснователни.
Учените не са открили доказателства, че популярната опция намалява напрежението на очите при работа с цифрови устройства. От началото на XXI век все по-често се предписват и препоръчват очила и лещи с филтър за синя светлина. Понякога те се наричат „компютърни“, тъй като се предполага, че предпазват очите от потенциално вредната синя светлина от компютърните екрани и друга електроника.
Докато спорят за предимствата на тези очила и лещи, които обикновено са по-скъпи, някои твърдят, че те намаляват умората на очите при използване на цифрови устройства, защитават ретината и дори подобряват качеството на съня, като премахват излишната синя светлина, която може да наруши циркадните ритми на организма.
За да разберат дали тези твърдения имат клинична обосновка, учени от университета в Мелбърн (Австралия) използвали Cochrane Register of Controlled Trials и открили 17 изследвания по интересуващата ги тема. Работата била извършена в шест държави, а броят на изследваните в тях варира от пет до 156 души.
Въз основа на резултатите от обзора австралийските изследователи заключили, че смелите маркетингови твърдения за предимствата на очилата с филтър за синя светлина не са клинично потвърдени.
„Изяснихме, че използването на лещи с филтър за синя светлина за намаляване на умората на очите, свързана с работата с компютър, няма краткосрочни преимущества в сравнение с лещите без такъв филтър. Днес няма ясни данни дали тези лещи влияят върху качеството на зрението или съня. Също не могат да се направят изводи за потенциалните дългосрочни ефекти върху здравето на ретината. Хората трябва да знаят това, когато решават дали да купят такива очила“, казва Лора Дауни, доцент от университета в Мелбърн и старши автор на изследването.
Изследователката отбелязва, че резултатите от обзора, базиран на най-новите и най-достоверни данни, не подкрепят предписването на лещи с филтър за синя светлина за широк кръг от хора.
Това е важно да разберат офталмолозите, пациентите, изследователите и широката общественост, подчертава Дауни. Нейният съавтор и колега в университета д-р Сумер Сингх добавя, че количеството синя светлина, което очите ни получават от изкуствени източници, като компютърни екрани, е една хилядна от това, което постъпва с естествената дневна светлина.
„Също така си струва да се отчита, че лещите с филтър за синя светлина обикновено блокират около 10 – 25% от синята светлина, в зависимост от продукта. За да филтрират повече, лещите трябва да имат ясен кехлибарен оттенък, което вече значително ще повлияе на цветовото възприятие “, обяснява ученият.
Учените обаче не правят категорични изявления и признават, че краткият период на наблюдение в изследванията, включени в анализа, може да повлияе на изводите.
Точка по въпроса за ползата от лещите с филтър за синя светлина може да бъде сложена чрез „висококачествени, големи клинични проучвания с по-продължително проследяване в различни групи население“, заключават те.
Впрочем опити да се оспори ефективността на филтрите за синя светлина вече са правени. След това бяха публикувани изследвания, които ги опровергават. На аргументите, че дневната светлина съдържа повече фотони в синята част на спектъра, отколкото изкуствената, привържениците на противоположната гледна точка отговарят: дневната светлина ни влияе през деня, но джаджите ни въздействат вечер, отлагайки процеса на заспиване за дълго време. Следователно ефектът от синята светлина от различни източници върху циркадните ритми не трябва да се сравнява единствено с общото количество получена синя светлина.
