На днешната дата преди 24 години окончателно е съборен мавзолеят на Георги Димитров – бивш председател на Министерския съвет и генерален секретар на ЦК на Българската работническа партия (комунисти). Един от символите на тоталитарния режим в България бе разрушен след седем дни борба със здравата конструкция на сградата, съобщава БТА на 27 август 1999 година.
Операцията по събарянето започва на 21 август, като след първите три взрива масивната сграда само се накланя, но не рухва. На петия ден са предприети локални взривявания на покривната конструкция. Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове.
Мавзолеят е построен за рекордния срок от шест дни. Изграждането му започва на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров. В сградата е поставено балсамираното тяло на комунистическия лидер и мавзолеят е част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани.
Общественият дебат за съдбата на сградата започва още след решението за кремацията. Дискусията се води и на страниците на българския печат. Сред идеите е сградата да се модернизира и да бъде превърната в голям атракционен център „Ниагара“ с ресторант и нощен клуб.
През 1992 г. общинарите гласуват събарянето на мавзолея. На 18 март 1993 г. агенцията съобщава, че Столичната голяма община е решила до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската армия и до 30 юни – бившият мавзолей. През 1995 г. от Парламентарната група на Демократичната левица внасят предложение бившият мавзолей да се превърне в мемориал на българската воинска слава, срещу което се противопоставят от Съюза на репресираните.
На 9 август 1999 г. със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. Заповедта е подписана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, който е упълномощен от министър Евгений Бакърджиев да го замества, защото е в отпуск.
Първите действия по демонтирането на сградата започват на 21 август, около два месеца преди местните избори, насрочени за 16 октомври 1999 година. Първият взрив се оказва недостатъчен за събарянето на мавзолея.
Висшият съвет на БСП оценява провалилия се опит да бъде взривена сградата на бившия мавзолей като “възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него”, пише в информация на БТА от 21 август. От БСП окачествяват като „предизборен фойерверк“ опита да бъде взривен мавзолеят.
Освен обществен отзвук, няколкото неуспешни опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в чуждестранните медии. В статия под заглавие “Мавзолей на комунистически лидер се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха” “Гардиън” съобщава за несполучливите два опита в събота на властите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, пише БТА на 23 август 1999 година.
В същия ден агенцията цитира и публикация във “Франкфуртер алгемайне цайтунг” под заглавие “Мавзолеят на Димитров не ще да се срине”.
На 26 август берлинският в. „Тат“ коментира: „В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало, трябваше да се убеди българското правителство. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на бившия български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха на вятъра. Детонациите само разклатиха масивната грамада от мрамор и бял камък, но не успяха да я съборят“.
Първоначално е обявено, че събарянето на мавзолея ще струва 30-40 хиляди нови лева, но след това се оказва, че операцията се оскъпява. Трите частни фирми, участвали във взривяването на сградата, са отказали пари. Трябваше да им платим 15 хиляди лева, но фирмите отказаха, съобщава на пресконференция областният управител инж. Васил Маринчев.
