Бирсен Мехмедов вече е на 39 години и, откакто е диагностициран с Детска церебрална парализа, спастична квадрипареза и епилепсия, е на легло. За него денонощно се грижи майка му Бахтишен. Нямат чет битките ѝ с различни институции, но последната е учебникарски пример за чиновническо бездушие.
В края на този месец дебитната карта, по която държавата превежда пенсията на Бирсен, изтича. Затова майка му предприема действия за нейното подновяване. От банката искат по съдебен ред майката Бахтишен да добие право банката да поднови картата за пенсията му.
В съдебното си решение съдийката от Четвърти граждански състав на Районния съд в Русе Виржиния Караджова отказва на майката с мотива, че ще се “накърнят интересите на недееспособния”.
“Трябва определена сума да тегля от неговата сметка и при всяко теглене да предоставям, на кого – не знам, за какво харча тези пари. Така ми обясни момичето в деловодството. Искам да напиша молба и съдията да дойде вкъщи да види в какво състояние е детето и да ми посочи поради каква причина ми отказва. Синът ми няма милиони в сметката. Пенсията си получава по тази сметка. И за него ги харча”.
И понеже родителите на деца и младежи с увреждания поддържат добри връзки, става ясно, че в съдебната практика съществуват вариации и е въпрос на късмет кой съдия ще разгледа молбата им.
“Те ще ги преведат на 7 септември и аз, ако не съм получила тази карта, няма да имам достъп – нито от банката мога да ги тегля, нито карта имам. Ще отида при тази жена тя да ми даде 400 лева за памперси, лекарства, храни. Може да е на 39 но аз го храня с пюрета. Водата му давам със спринцовка”.
Подобни случаи са стотици в цялата страна. Нито банките, които иначе обещават и безопасно кацане на луната за клиентите си, нито съдиите, нито който и да е друг чиновник може да разбере ситуацията, докато сам не попадне в нея. И всичко това заради една дебитна карта и една пенсия на инвалид. А може би правилата трябва да се променят.
