С проект на Постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 година да стане 933 лева. Проектът е публикуван на портала за обществени консултации.
Срокът за обществени консултации е до 2 октомври.
След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лв. от 01.01.2023 г., социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия поради цялостната непредсказуемост на международната обстановка и инфлационните процеси, се посочва в оценката на въздействието на проекта на постановление.
“Това води до засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото нарастване на отчетената в периода инфлация оказва негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности”, пише още там.
Към юли 2023 г. по данни на Националния статистически институт, годишната инфлация за страната (измерена чрез Индекса на потребителските цени – ИПЦ) е 8,5 %, а месечната – е 0,9%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023-декември 2022 г.) е 3,3%. Средногодишната инфлация за периода август 2022 г. – юли 2023 г. спрямо периода август 2021 г. – юли 2022 г. е 14,3%, пише в доклада към постановлението.
В него се отбелязва, че актуализацията на минималната работна заплата е необходима, за да отчете настъпилите промени и да подпомогне реализацията на положителни промени в периода на своето прилагане както по отношение на заетостта, конкурентоспособността, така и по отношение на ограничаване рисковете от нарастващо неравенство, бедност сред работещите и свиване на вътрешното потребление. Друг съществен риск, който налага актуализация на минималната работна заплата, е ограниченото предлагане на работна сила и рисковете от негативна промяна и дисбаланс между нейното търсене и предлагане, което може да ограничи капацитета на икономиката в средносрочен и дългосрочен план.
Новият размер на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа; реализиране и задържане на най-нискодоходната част от работната сила на българския трудов пазар; повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите; намаляване на подоходното неравенство; повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и осигуряване на адекватност на заплащането им, се отбелязва в мотивите.
Нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите, пише още тях.
На 23 август президентът на КНСБ Пламен Димитров прогнозира във Варна, че министър Асен Василев ще заложи в бюджет 2024 минималната работна заплата да е в размер 935 лева. Конфедерацията настоява тя да бъде 950 лв. “Целта ни е минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната”, както и гласи изменението на Кодекса на труда, което влиза в сила от 1 януари догодина, посочи той.
Минималната работна заплата може да достигне 1003 лева догодина, като това е оптимистичният вариант, а реалистичният – 953 лева, показват изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ на база на приетото решение от 48-ото Народно събрание за одобряване на автоматичен механизъм за определянето ѝ на базата на очаквания размер на средната брутна заплата.
Според новия текст в Кодекса на труда от началото на 2024 г. минималната работна заплата ще е 50% от средната за страната за последните 12 месеца. За определяне на размера ще се използват предварителните данни за размера на средната работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Всяка следваща календарна година размерът на минималната работна заплата ще се определя до 1 септември на текущата, така че НСИ ще има готовност да осигури необходимите данни за средната работна заплата за страната.
Бизнесът в България сезира ресорния еврокомисар за новата формула, по която ще се определя минималната заплата у нас, която беше приета от 48-ия парламент в края на мандата му.
Според работодателските организации формулата е в нарушение на евродирективата за адекватни минимални заплати. Те се опасяват, че някои фирми трудно биха си позволили увеличението.
Работодателите смятат, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право.
