Върховният касационен съд възобнови делото за убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС.
Убийството на Михаил Стоянов се случи през 2008 г., задържани и осъдени за престъплението са Александър Георгиев и Радослав Кирчев, които по това време са ученици. Третият участник в инцидента става свидетел по делото. Според разследващите основният мотив за убийството е хомофобски. ВКС постанови през 2018 г. 10 години затвор за Александър и четири години и шест месеца за Радослав.
До решението на ВКС за възобновяване се стигна след отправено искане от предходния главен прокурор Иван Гешев, докато той все още заемаше този пост. Искането е въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова с/у България“, заведено от майката на жертвата.
Според съда в Страсбург в случая с Михаил Стоянов българската държава е нарушила два члена от Европейската конвенция за правата на човека – правото на живот и забраната за дискриминация. Според съда българските власти не са реагирали по подходящ начин на хомофобските мотиви за смъртоносното нападение срещу Стоянов.
Случаят с убийството на студента по медицина Михаил Стоянов е част от дългия списък с разследвания, проточили се с години. Криминалистите разплитат престъплението близо 4 години.
Още в самото начало на разследването се отклонява в грешна посока. Върху дрехите на мъртвия Михаил е намерен косъм, който заради морфологично сходство отвежда криминалистите до един от най-близките приятели на жертвата – Явор. Няколко седмици по-късно обвиненията от младежа са свалени. Следва задънена улица, която продължава до 2010 г., когато са първите по-съществени резултати от разследването на убийството.
Тогава са засечени сигнали от СИМ картата от телефона на Михаил, който е активиран от единия от подсъдимите – Александър Георгиев. Незабавно след като е разпитан по случая, той се обажда на свой бивш съученик Цветомир, за да го предупреди, че ще бъде потърсен от полицията заради въпросния телефон. Според прокуратурата Александър се е опитвал да използва съученика си като алиби и чрез него да отклони фокуса на криминалистите от себе си. Младежът обаче съдейства на полицията и отива на срещата с Александър предварително окачен с микрофони. Така целият разговор между двамата беше изслушан от съда през април м.г., а по-късно съученикът на Александър, който е и основен свидетел в процеса, се оплака, че върху него е оказван натиск от страна на подсъдимите младежи.
До финала на делото прокуратурата защитаваше тезата, че Радослав и Александър са били част от наказателна бригада, която е гонела и нападала хомосексуалисти в Борисовата градина. Освен двамата младежи, обаче, така и не бяха задържани други.
