Дълго чаканите промени в енергийния закон, според които пазарът на ток на едро се либерализира напълно от 1 януари 2024 г. бяха приети от правителството и ще влязат в парламента. Те предвиждат НЕК да престане да бъде обществен доставчик, а електроснабдителните дружества на “Електрохолд”, ЕВН и “Енерго-Про” да купуват тока за домакинствата по дългосрочни договори от борсата. Премахват се и квотите за централите, които задължително трябваше да заделят количества по цена, определена от енергийния регулатор за битовите потребители.
Домакинствата обаче ще останат на регулиран пазар и КЕВР ще определя цената им до 2026 г., както е според решението на парламента от 11.11.2022 г.
Тази съществена промяна в регулирания и в свободния пазар обаче накара КЕВР да се притесни, че цените на тока за бита рязко ще поскъпнат или от 1 януари, или отложено от 1 юли догодина, което комисията изрази в становището си. Тя е категорично несъгласна с предлагания рязък преход и настоя той да продължи 2-3 години.
Според проекта крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти, ще закупуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики. От КЕВР се съмняват, че покриването на разликите между пазарните и регулираните цени ще бъде по силите на фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Тогава от регулатора заявиха, че вместо балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар, предложеният модел, при настоящата пазарна ситуация, ще доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти още на 1.01.2024 г. или отложено най-късно на 1.01.2026 г., ако не се предвиди механизъм за осигуряване на допълнителен финансов ресурс във фонда”.
След оповестяване на становището на КЕВР няколко пъти премиерът Николай Денков успокои, че поскъпване на тока за битовите потребители няма да се допусне. А за да напълни фонда правителството преди седмица прие решение да се намали таванът на приходите на производителите на ток, което означава, че ще се прибират още пари както от държавната енергетика, така и от частната.
Въпреки уверенията на Денков и мерките за капитализация на фонда обаче рисковете съществуват и ще е интересно как депутатите ще реагират на тях при обсъждане на текстовете.
Законопроектът регламентира и нови участници на пазара на електрическа енергия – граждански енергийни общности, активни клиенти и агрегатори.
Предвиждат се мерки за защита на потребителите на енергийни услуги чрез възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталирано интелигентно средство за търговско измерване.
Промените въвеждат и дългомислената дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и възможностите те да бъдат защитени.
Законопроектът е съобразен с решението на парламента от 11.11.2022 г., според което битовите клиенти на електрическа енергия остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г., след което се осигурява постепенно пълно дерегулиране на цените на дребно за домакинствата, успоредно с пълната възможност за смяна на доставчика.
