Депутатите решиха да отпадане забраната за внос на пшеница от Украйна. „За“ гласуваха 124 депутати, „против“ бяха 69, а 8 се въздържаха.
Дебатите продължиха близо три часа. С текста на проекторешението се предлага отпадане на извънредната мярка за забрана на внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна след 15 септември. Вносители са съпредседателите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кирил Петков и Атанас Атанасов, от ДПС – Делян Пеевски и Хамид Хамид, както и Румен Христов и Александър Иванов от ГЕРБ-СДС.
Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира действия на военния министър Тодор Тагарев: „Ние поискахме оставката на Тагарев, а той с неописуема наглост същото това лице назначи свой колега от държавните служби на Украйна. Той излъга, че заплата от Украйна не е получавал, а след това се установи, че са му плащали украински НПО-та. След като Тагарев се назначи за министър на отбраната, той назначи Калин Димитров за шеф на “ТЕРЕМ”.“
„Обидно и унизително за нас е, че само преди две седмици един българин в Украйна, и то неслучаен българин, беше наказан в Украйна – кметът на Болград бе наказан с акт и предупреждение от езиковия омбудсман на Одеска област. Там, ако говорите на недържавен език, вие сте глобявани. Сергей Димитриев, в хода на заседанието на общинския съвет в Болград, за няколко минути е използвал реч и думи на т.нар. недържавен език. Глобата е наложена веднага, тя не се обжалва. Това е практика, която очевидно управляващите у нас защитават“, допълни още той.
Припомняме, че кметът на Болград през юли се подписа под остро писмо, осъждащо изяви именно на лидера на „Възраждане“.
“Темата с вноса на храни от Украйна вече се дискутира доста време, не само у нас, а и на всички срещи на министрите на земеделието в ЕС. Притесненията от страна на земеделските производители са големи, защото Украйна е изключително мощна аграрна страна, с огромни обеми, но основателното притеснение е, че Украйна не изпълнява тежките изисквания, които са наложени от ЕС в производството на земеделска продукция. Предвид това, че страната е във война, България полага всички усилия в подкрепа на Украйна. Осигурени са коридорите на солидарността. Премиерът проведе разговор с гръцкия премиер, осигурени са коридорите до Кавала и Солун“, коментира земеделският министър Кирил Вътев.
„Въпросът е какво се случва след 15-ти септември. Притеснението на петорката произведе намерението да се иска продължаване на тази забрана, и аз я подкрепях в четири срещи. Но на последния МС бяха изнесени макроикономически показатели, които показват, че не е толкова притеснително България да се откаже от желанието за продължаване на тази забрана, защото има възможност да се набележат мерки за подкрепа на производителите ни там, където възникнат проблеми. До момента има внос от Украйна; има внос на сухо мляко, което действително прави дъмпинг на производителите на свежо мляко. Има внос и на слънчоглед, влизащ през Румъния като румънски“, допълни той.
„Затова приех аргументите на МС и предприемаме следните мерки: завишаваме контролът на абсолютно всички украински стоки, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали. Ще проведем среща със зърнопроизводителите, очакваме да ни представят техните притеснения и въпроси, за да получат абсолютно коректни отговори и да набележим програма за действие. Това е статусът на решението към момента. Като висш ръководен орган в държавата, очакваме решението на НС. Решението на МС е ясно, известно и е внесено вече при вас“, завърши министърът.
Деян Николов от „Възраждане“ заяви: „Това, което сте напът да извършите, може да го напишем като пример за национално предателство. От онзи ден правителството се опитва да изсмучат данни от пръстите си, за да защитят предложението си.“
„Никой не е по-голям от хляба. Нека не превръщаме темата за хляба в популизъм и тенденциозни политически изказвания. От Украйна и в момента влиза всичко – и пчелен мен, и сухо мляко, и слънчоглед. Причината да завишим контрола са изказвания в медиите“, коментира министър Вътев.
„Никога не съм бил с наведена глава, нито с наведен поглед. В моя чест е свирил българския химн, господин Костадинов, във ваша не знам дали е свирил. Имаме много работа, не е сериозно да слушаме подобни нелепости. Не сте ме назначили вие, за да ми искате оставката“, коментира министър Вътев.
От “Възраждане” заявиха, че Вътев е служител, и припомниха: “Ние сме парламентарна република и министърът ни е подчинен, нека не забравяме.” От БСП заявиха, че думите на министъра са неуважителни към депутатите.
“Когато министър-председателят ви е наглец, вие си позволявате да се държите така. Не забравяйте, че не сте във фирмата си за шпек”, каза Цончо Ганев.
„Министърът не е задължен да седи тук. Нямаме парламентарен контрол. Той е тук на добра Воля, не е тук, за да е нападан и тормозен. В момента се използват политически дъвки, за да се губи времето и да се тормози министър, вместо НС да приеме важните законодателства, които са ни в дневния ред“, коментира Настимир Ананиев.
„Всички осъзнаваме, че когато сме в общ пазар, цената на този тип стоки като зърното се определя от този общ пазар. Всички знаем, че когато има повече от една стока, независимо каква е тя, тя влияе на цената на този пазар. В случая знаем, че нашите животновъди в момента имат нужда от подкрепа за цената на фуражите. Тук има силни икономически аргументи. Благодаря на министъра, който имаше смелостта да види целия икономически аргумент, а не да говори от името на една сравнително малка група от българското намаление. Горд съм, че това е нашият министър на земеделието. Не той само е служител на народа – всички сме служители на народа и трябва да се съобразим с всички тези 7 милиона души. Аз предпочитам месото да е малко по-евтино, олиото и хляба да са с по-ниска цена“, заяви Кирил Петков.
Радостин Василев коментира речта на Петков: „Изумително е, че човек със сто думи в речника може да изговори такива глупости от трибуната.“
„И досега сме внасяли от Украйна слънчоглед. Той не е отровил никого. Зърнените култури също се произвеждат в Черноморския басейн – Русия, Украйна, България, Румъния. На запад най-големият производител е във Франция. Всички извън черноморския басейн имат нужда от внос на зърно. И сега ще имаме нужда от внос на слънчоглед, това не е драма. Въпросът е цената. Слънчогледът не е борсова стока, докато пшеницата и царевицата са борсови стоки“, коментира Вътев.
„Фирмата, от която аз идвам, господин Ганев, и идвам с гордо вдигната глава, е внесла в държавния бюджет 18 млн. лв.“, допълни още министърът в отговор на думите на депутата от „Възраждане“.
„За пореден път присъстваме на ситуация, в която Министерски съвет се опитва да си измие ръцете чрез Народното събрание. Ние от ИТН няма да подкрепим това решение. Това криене на правителството значи, че то е некадърно“, заяви Тошко Йорданов.
Корнелия Нинова коментира: „Обсъждаме сложен въпрос, който има геополитичеко, европейско и национално измерение. Ние няма да подкрепим това решение. За нас от БСП то е предателство на българския национален интерес. Хлебопроизводителите нито по време на забрана, нито по време на разрешени внос използват украинско зърно за производство на български хляб. Те не искат да ползват украинско зърно, защото ги е страх, че ще си замърсят производството и няма да има очистване години наред. ДДС не се плаща при износ, какво ДДС искате да събирате?“
„Провокирате този източноевропейски блок. Ако Европа реши да продължи забраната, вие ще я вдигнете ли? Зърното на Украйна не отговаря на изискванията за производство на европейските норми, каза земеделският министър. Сигурни ли сте, че контролът върху зърното ще си свърши работата? Стои и здравният въпрос. Искаме да сме солидарни първо с българския народ, а след това с украинския. Нека поставим на първо място българския национален интерес, българското производство.“
На второ четене депутатите ще разгледат законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, а също и промени в Закона за достъп до обществена информация.
Ще се разгледат на първо четене предвидени законопроекти за изменения и допълнения на Закона за пътищата, Закона за насърчаване на инвестициите, Закона за българското гражданство, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Ще бъдат гласувани на първо четене и промени в Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за авторското право и сродните му права и в Закона за предучилищното и училищното образование, както и Законопроект за българския език.
