Българско изобретение може да намали сметките ни за ток. Идеята на изобретателя проф. д-р т.н. Венко Бешков и е отпреди повече от девет години, но сега е на път да се превърне в реалност.
Тя се изразява в това да се прави ток от морската вода със специална батерия от горивни клетки, които да се захранват със сероводород като гориво.
До края на годината се надявам първият пилотен модел на бъдещата инсталация за ток да бъде създаден в изкуствени условия в Института по инженерна химия – БАН, каза ученият, който е вписан в “Златната книга на Патентно ведомство на Република България” през 2009 г. Той работи основно в сферата на опазването на околната среда – третирането на промишлени отпадъци и пречистването на отпадни води и газове. В резултат на това са разработени 17 различни технологии и методи, повечето от които са внедрени.
Пилотната инсталация ще се монтира на територията на института и ще работи с изкуствено приготвени разтвори, които много наподобяват състава на морската вода, разказа изобретателят. По финансови причини изпитването на пилотния образец на инсталацията няма да стане с води от хиляда метра дълбочина. Качването на такава инсталация на кораб и изпитването й в дълбоките води на Черно море струва страшно скъпо, коментира ученият. Той разказа, че преди девет години по европроект е направена подобна експедиция с кораба “Академик” на Института по океанология и още тогава е доказано, че идеята е работеща, но тогава прототипът на инсталации е бил много по-малък от планирания сега.
Бъдещата инсталация за ток от морска вода ще бъде монтирана на платформи, аналогични на тези за сондаж на нефт и газ. Платформата ще бъде поставена на място в морето с голяма дълбочина. По тръба ще се изпомпва вода до повърхността на платформата и ще се подава в инсталацията, за да се добива енергията. Генерираната електродвижеща сила ще се трансформира на самата платформа в променливо напрежение и то ще се предава по кабел, положен на дъното на морето, който ще бъде свързан с националната електропреносна мрежа.
Освен това енергията може да бъде използвана директно на платформата за получаване на водород, който съответно да се прилага по предназначение.
Разработката става още по-актуална с напредъка в използването на електроенергията в транспорта и навлизането на електромобилите.
Сметките показват, че от морска вода с дебит един кубичен метър в секунда може да се произвежда половин мегават електроенергия, разказа ученият. Оперативните разходи, които ще определят цената на тока от морето, са десетократно по-ниски спрямо реалната, а не субсидираната цена на електроенергията, произведена от атомната ни централа, каза проф. д-р т.н. Венко Бешков. Цената на тази екологична електроенергия е съпоставима с тази на произведената от ТЕЦ на природен газ и от въглищните централи. Като цяло, след включването на тока от морска вода в енергийния микс на България, се очаква това да доведе до значително понижение на цената на тока.
Предимството на метода на производство на ток от морската вода пред този от атомните и топлоцентралите е, че при тях процесът не може да бъде спиран. Докато при морската инсталация това може да стане по всяко време според нуждите, с което се решава проблемът с излишното количество произведена електроенергия, обясни ученият.
Съоръжението се предвижда да работи в автоматичен режим, но се налага да има и дежурни екипи, които да реагират при извънредни ситуации. Единствената опасност при евентуални природни бедствия е инсталацията да бъде разрушена, но тя не ползва никакви вредни химически вещества, които да нарушат екологичното равновесие, обясни ученият. Нещо повече – добивът на ток от морето дори облекчава екологичната обстановка, защото се черпи сероводород, поясни изобретателят. Подобна инсталация може да се монтира на близо 90 километра навътре в морето или на около 50 морски мили, каквито бяха и опитите ни кораба на академията преди девет години в акваторията на нос Галата, разказа ученият. Когато се черпи вода от дълбочина от 1000 метра, концентрацията на сероводород е достатъчна за производството на ток, допълни той.
Целта на изграждането на прототип на инсталацията за добив на ток от морето е да бъдат убедени българските инвеститори, които вече са проявили интерес към изобретението, в икономическата изгода да вложат средства в бъдещото му производство, разказа изобретателя проф. дтн Венко Бешков, който не назова кой е потенциалният инвеститор по изрично настояване на фирмата. Той посочи обаче, че не става дума за компания от енергийния сектор, а за финансов инвеститор.
Колко и къде ще бъдат разположени бъдещите инсталации по Българското Черноморие, ще зависи от развитието на инвестиционното намерение, както и от решение на Министерството на енергетиката, Министерския съвет и Народното събрание заради мащабите на проекта и заради правата на държавата върху подземните и подводни богатства на територията й. Сложни ще са разговорите как новата чиста зелена енергия ще се впише в общия микс в контекста на предстоящото закриване на въглищните централи, строежа на нови блокове за АЕЦ “Козлодуй”, прилагането на паро-газови централи, разсъждава за бъдещето на проекта си ученият.
Проф. д-р т.н. Венко Бешков не скрива, че при неблагоприятно развитие на проекта с българските инвеститори потенциален инвестиционен интерес към съоръжението за добив на ток от морска вода би имало от Турция, в известна степен и от Грузия. По принцип най-голямото находище на сероводород е в Черно море, по-малки са в Каспийско и Балтийско море, както и в района на фиордите около Норвегия, откъдето според учения също е възможно да бъде проявен интерес към българската инсталация за производство на ток от морска вода.
Проф. д-р т.н. Венко Бешков работи основно в областта на химичните технологии и биотехнологии в промишлени размери, опазването на околната среда и получаването на продукти от отпадъци. Сериозно приложение е намерило изобретението му, свързано с преработката на отпадъци от миннодобивната индустрия, от които се извличат злато и платина, както и няколко изобретения за получаване на енергия от сероводорода в Черно море.
Дело на проф. д-р т.н. Венко Бешков е биоелектрохимичното получаване на витамин С – тема, по която той е работил преди повече от 35 години, без обаче методът да намери практическа реализация. Една от последните му две заявки за патенти е за рециклиране на въглероден диоксид с получаване на органични химикали. Другата е във връзка с добива на енергия от сероводорода в Черноморските води.
Проф. д-р т.н. Венко Бешков е роден през 1946 г. в София. Баща му е електроинженер и е един от създателите на българската силова енергетика, като първият български трансформатор е негово дело, разказа българският изобретател. Проф. дтн Венко Бешков е завършил Химическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” с интерес към физико-химията. След това започва работа в Института по обща и неорганична химия на БАН, от който е произлязъл и сегашният Институт по инженерна химия, който проф. дтн Венко Бешков е оглавявал 20 години. Той е бил заместник-министър на околната среда в кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров, като този му опит е в основата на интересите му, свързани с опазването на природата.
В оформянето на всеки учен винаги има няколко личности, които са изиграли много важна роля в неговото развитие, за които човек си спомня с благодарност, разказа българският изобретател. За моя интерес към химията имат заслуга моите учителки по химия – госпожа Кюлева и госпожа Москова, спомня си проф. д-р т.н. Венко Бешков. Като студент в Химическия факултет сериозна роля за бъдещото му развитие имат проф. Иван Боянов Иванов и проф. Борян Радоев, които го насочват към Института по обща и неорганична химия, където под ръководството тогава на проф. Христо Бояджиев и проф. Димитър Еленков, известен учен в Химико-технологичния университет, българският изобретател продължава научното си развитие и достига сегашните резултати.
