“Миньорите и енергетиците искат ясно бъдеще – година по година как ще се изпълни планът за енергиен преход. Хората искат да разберат кой какви ангажименти поема за тяхното бъдеще”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров и допълни, че работа с Министерството на енергетиката, с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите вече е започнала.
“Единият от ключовите подходи е гарантиране на заетостта. Опитите да се изведат въглищата по-рано е нереалистично и недопустимо. Така се внушават невъзможни действия, хората стават тревожни, насажда се напрежение. Истината може да е справедлива, ако огромните ресурси се впрегнат по години, така че да могат да гарантират доходите на хората там, където живеят, и то при условия, не по-лоши от сегашните. Споразумението няма да бъде подписано само с премиера Николай Денков, хората искат ясен ангажимент от парламента”.
Пред БНР президентът на КНСБ подчерта, че без въглища и нова ядрена мощност няма как да се присъединяват нови ВЕИ-та:
“Който не прави тази пряка връзка, лъже. Балансиращите мощности, включително и честотният баланс, се извършват от базови мощности. Заявката за 40 000 мегавата нови ВЕИ-та изглежда безумна на фона на това да спрем въглищата бързо или да направим ядрена централа бързо. В енергийната система има ясни взаимовръзки”.
Димитров прогнозира, че при намаляване и бързо спиране на въглищните мощности и при либерализиране на пазара на ел. енергията за бита от 2026 година предстои революция.
“Това го казвам с огромна отговорност. Няма как българското население да издържи подобно нещо. Близо 2,5 млн. домакинства са енергийно бедни”.
