Свети Димитър Басарбовски според “История славянобългарска” на преподобния Паисий Хилендарски живял през XVII век, а според други жития – по-рано. Бил беден човек от село Басарбово, Русенско. Възпитан в християнската вяра, той живеел скромно и праведно. Пасял овцете си край реката и това за него било благодатно време за молитва и разсъждение върху Божиите заповеди и думите на Иисус Христос, които Димитър слушал в църква. А когато веднъж неволно стъпил върху едно гнездо в тревата и смазал малките птиченца, след това от разкаяние три години не обул обувка на този крак.
Според преданието той пръв се заселил в скалните пещери срещу селото, където днес е Басарбовският манастир, и там се подвизавал като отшелник. Изпълнен с Христовата любов, Димитър се молел не само за себе си, но също за своите съселяни и за целия свят. Когато дошъл смъртният му час, легнал между две каменни плочи и така предал духа си на Бога. След много време тялото му било намерено нетленно и го прибрали в селския храм. А през 1767 г. при Руско-турската война един руски генерал взел светите му мощи, за да ги отнесе в Русия. Но в Букурещ той бил помолен да ги остави на архиепископията и оттогава те са в храма “Св. Константин и Елена” до патриаршията, а светецът се почита като покровител на румънската столица.
