Комисията по бюджет и финанси ще разгледа на първо четене промените в шест данъчни закона, които е необходимо да бъдат приети преди внасянето на бюджета за 2024 г. в парламента, става ясно от дневния ред, публикуван на интернет страницата на Народното събрание.
Правителството одобри законовите промени на 6 ноември. Министърът на финансите Асен Василев коментира тогава, че имаме един доста балансиран пакет от данъчни закони и припомни, че той е публикуван за обществено обсъждане още в края на септември, като редица организации са изпратили своите становища по законопроектите.
В законопроекта за промени в Закона за данък върху добавената стойност е предложено удължаване на срока на прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски услуги, с което се предоставя възможност на бизнеса както да поддържа конкурентоспособността си, така и да запази работните места в сектора, пише в мотивите, посочени от правителствената пресслужба. С промените се предлага удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, така че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата и най-уязвимите групи хора. Като мярка за изсветляване на “сивата” икономика е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността ѝ, когато доставчикът не издаде касова бележка. Предложени са разпоредби, според които няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при бракуване на стока. Това ще става, когато лицето е сметнало, че тя вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност и доброволното я е унищожило или я е продало с ДДС, а също така, ако стоката е била унищожена безвъзвратно.
В предложените промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се създава уредба за въвеждането на нормативно признати разходи в размер на 10 процента при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на финансови активи и чуждестранна валута, както и изричното посочване на виртуалните валути като финансов актив. Целта е да се постигане по-голяма справедливост при определянето на облагаемия доход и на дължимия данък, което ще стимулира физическите лица, придобили доходи от продажба или замяна на финансови активи, в т.ч. виртуални валути, да ги декларират.
Промените предвиждат към определението “трудови правоотношения” да се причисляват и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор. По този начин се очаква постигането на по-голяма данъчна прозрачност относно доходите, дължимите данъци и задължителните осигурителни вноски. Предлага се още всички предварително неопределени допълнителни парични плащания на заетите по трудово правоотношение да бъдат изрично включени към облагаемия доход от трудови правоотношения.
Въвежда се данъчно облекчение, чрез което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални или системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите. С проекта се предлага и въвеждане на алтернативен данък върху дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. По този начин ще се постигне предотвратяване на възможностите за неплащане на данъци и осигурителни вноски, както и изсветляване на сектора.
