Футболен клуб „Дунав“ настоя за незабавна оставка на ръководството на Българския футболен съюз. От ръководството излязоха декларация, в която се казва, че отговорните фактори в БФС са преминали много червени линии и няма връщане назад. Ето пълния текст на декларацията:
Събитията, които се разиграха около европейската квалификация между България и Унгария доведоха българския футбол до точка, от която няма връщане назад. БФС в лицето на своето ръководство прекрачи много червени линии в много кратък период от време, което доведе ситуацията до положение, в което дори употребата на насилие не е тема табу и добива известна доза легитимност, колкото и по инерция и формално да се заклеймява от формиращите общественото мнение.
Безпрецедентният доброволен отказ квалификацията България – Унгария да се играе с публика, последвалият тотален хаос, непремерените и контрапродуктивни публични изяви на ръководителите на футбола и тоталният разрив с фенската общност направиха така, че вече няма друго решение на масата освен ръководството на БФС да подаде своята оставка без право на връщане назад и заобиколни маневри. След като бяха поставени в неудобно положение и публично унизени кметовете на два големи областни български града, а всички мостове с политическия елит в София безвъзратно изгорени, вече е ясно, че ръководствата на БФС и БПФЛ дори и на теория не могат да изпълняват една своя ключова роля – да лобират пред властта за решаване на проблемите на българския футбол. Истински тежките въпроси изискват политически решения и сътрудничество по оста федерация – правителство – общини, а там вече всички врати са напълно затворени.
Присъствието на ръководството на БФС и БПФЛ вече носи и репутационен товар върху цялата общност и клубовете, а фактурата в пряк и преносен смисъл накрая ще пристигне точно при тях. Футболните организации зависят от фенските общности и социалната база на този спорт. Затова футболът е социален феномен – не заради ръководства, играчи или деятели, а заради обикновените хора, които дават и последния си лев, за да могат да следват своята страст и са готови дори на крайности в името на своята любов. Ние сме в ситуация, в която трябва да се борим за всеки човек на стадиона и няма опция някой клуб да влезе в разрив със своята фенска общност. Феновете не ни молят, а изискват от нас точни и ясни позиции и действия. Нищо от това, което се случи не можем да го обясним на нашите привърженици и местните власти, с които си сътрудничим. Нямаме логично обяснение за нищо от това, което стана в последните седмици.
Също така трябва да се помисли и за редовите служители и професионалния кадрови състав на съюза – тези, които са “на терен” и напрактика също обират тези негативи, дори и да не са имали пряко влияние върху решенията от последните седмици. Те също стават косвена жертва на всичко случващо се.
Пътят напред изисква клубовете да изземат основната роля в процеса и да не чакат някой “да ги оправя” в който и да било смисъл на израза. Заедно с ММС трябва да се съберат различни експерти, които да начертаят стратегическите линии за това какво ще се случва занапред. Ще трябва и да се предложат и законови промени в сферата на спорта, защото именно на депутати и министри се пада задължението да регулират процесите в обществото със закони, а не с постове във Фейсбук и драматични изяви по телевизията.
Също така, БПФЛ най-накрая ще трябва да влезе в ролята си на администратор на професионалните лиги в България и да започне да развива футбола като цялостен продукт. Ако това не се случи, би следвало да изчезне напълно, защото няма място за една напълно изпразнена от съдържание организация, каквато е в момента и от която клубовете нямат никаква полза.
Това е една малка част от съвсем конкретните приоритети, които трябва да излязат на дневен ред. Вече няма връщане назад и това всъщност е добрата новина, защото все пак светът неумолимо си върви напред. Българите сме известни с това, че ще направим правилното нещо, едва след като вече сме опитали всичко друго. Може би вече сме пред такъв момент, защото за над 18 години би следвало да сме изчерпили вече всички възможни грешни решения.
И накрая – “Съединението прави силата” не трябва да остава само моментен порив, след което всичко да се върне постарому, а да бъде перманентно състояние на духа и убеждение на всички в българския футбол – ръководители, футболисти, фенове и медии. Само така имаме шанс след доста години да тръгнем нагоре. Не бива да има излишни илюзии, дори и при най-искрени и последователни усилия ще сме на поне десетина години от всякаква качествена промяна.
