На 4 декември църквата почита Света Великомъченица Варвара. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почита като покровителка на домашните птици.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Запознала се с християни и приела свето кръщение. Когато баща й научил, че дъщеря му е станала християнка, наредил да я бичуват и получил съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата били поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
