“Не трябва да следваме сляпо грешни политики само защото други европейски страни ги следват”, каза пред БНР Милен Велчев, финансов министър в правителството на Симеон Сакскобургготски.
“Наистина нашият дълг е по-нисък от тези на почти всички други страни от ЕС. Важният показател не е номиналният размер на дълга, а съотношението между дълг и БВП. Наистина, че това съотношение не се очаква да порасне много, но то няма да порасне, ако икономиката и БВП растат достатъчно бързо, а ние не сме сигурни в това. Знаем само, че ако се генерира дефицит, числителят на това съотношение ще расте.
Той изтъкна, че бюджетът не е инструмент за реформи и в него не се залагат конкретни реформи, освен в данъчните закони:
“Реформите в бюджетните сфери се правят с други законодателни инструмент. Ако ги няма в бюджета, това не означава, че не са необходими. Трябва да се правят реформи”.
По думите му дори по време на пандемията от Covid-19 не е имало основание за намаляване на ДДС за ресторантьорите, а сега още по-малко е основателно да се запази тази намалена ставка:
“Вече няма Covid пандемия, но пандемията в публичните финанси остава и те продължават да страдат от дефицит на адекватни приходи”.
Велчев беше категоричен, че трябва да се върне старото статукво, при което всички плащаха справедливо еднакво, а не да се прави криворазбрана социална политика с намалени данъчни ставки:
“Да не говорим, че не намаляха цените в браншовете, в които беше намален ДДС. … Една по-голяма смелост на политиците би свършила добра работа на държавата”.
Милен Велчев подчерта, че в условия, когато все по-малко работещи трябва да издържат все повече пенсионери, е много рискована политика индивидуалните пенсии да растат по-бързо от БВП:
“Това беше направено през последните две години. Добре е, че през следващите години се връщаме да следваме Швейцарското правило, но това не премахва негативния ефект от грешките през последните години. В резултат на това виждаме, че субсидията, която данъкоплатците плащат на НОИ, за да финансират дефицита във фонд “Пенсии”, нараства взривообразно от 4 млрд. на 11 млрд. през следващите години. Всяка година се трупат нови дългове, които идват основно от тази грешна политика. Ще ги плащат най-вече нашите деца, които години наред ще плащат заради грешките на родителите си”.