Тя е бита с тръба, рязана с нож, провесвана през балкона, заливана с горещ восък. Допреди няколко месеца, когато, по думите ѝ при самозащита, пробожда с нож насилника си и баща на децата ѝ. Ударът е фатален. Днес жената е с мярка за неотклонение „подписка” и чака дело. Дългогодишната жертва на домашно насилие сега ще бъде съдена за убийство.
Тя е на 41. Има малки деца и доскоро е помощник-възпитател в детска градина. Не споменаваме името ѝ по нейно желание. Историята ѝ обаче, отново по нейно желание, разказваме. Връзката с него започва преди 8 години. Той е 11 години по-възрастен от нея.
„Казваше се Мирослав Иванов. Когато се запознахме, беше доставчик на кафе. В началото, съвсем в началото, преди децата, все едно беше идеалния мъж. На мен сигурно така ми се е струвало”, спомня си жената. Казва, че бил мил и внимателен. Не ѝ посягал. Агресията обаче се появила по време на бременността ѝ с второто им дете. „Докато бях бременна ми посегна, даже не си спомням защо, наистина нямам спомени. Но си спомням, че ми посини окото и на всичкото отгоре си покани вечерта гости. Започнаха да зачестяват случаите още по време на бременността. Както си седи спокойно, тихо и кротко и се започва някакво ужасно викане, просто ужасно. Без причина и без повод”, казва още дългогодишната жертва на домашно насилие. Детето им се родило преждевременно и лежало в кувьоз.
„Започна да ми взима картата, по която превеждат майчинството, да ме оставя без пари, без ток с двете бебета сами”, спомня си още майката. Гонил я е боса от вкъщи насред зима. „Имам счупена скула, многократно спукани ребра. Имам белег на главата. Не само с нож – с вилици, с чаши, то… На ръката имам белег, защото ме надяна на дръжката на вратата. Сама се кърпих тука”, разказва за преживения ужас малтретираната жена. „Имаше граждански арест, защото извади тръба. С малкото момченце седяхме на задната седалка, нещо се сдърпахме и той изпод седалката шофьорската извади тръба и ми разби главата. Хората го видяха – от блока комшиите, извадиха го от колата и повикаха Бърза помощ”, споделя тя в ефира на Нова тв.
Страх, но още повече – срам. Това изпитвала тогава. Споделила само с приятелка. Така събрала смелост за първата жалба.
„Аз съм се оплаквала и после си оттеглям жалбите, защото уж се сдобряваме, уж много ме обича”, казва жертвата.
Споделя, че многократно е идвала полиция. В повечето случаи той излизал навън и бягал. До прокуратурата през годините достигат 3 сигнала. В два от случаите тя сама оттегля жалбите впоследствие. Третият път обаче мъжът е осъден на 3 месеца условно за нанасяне на лека телесна повреда. А по думите ѝ през последната година агресията става нетърпима. И така до 21 февруари, когато в края на деня с децата се прибират вкъщи.
Един ден се прибрала вкъщи. Мъжът ѝ си сипал ракия и започнал скандал. Имало и запалена свещ, за да имат светлина у дома. Залял я в разтопения восък, но тя се предпазила с телефона си. Той се ядосал и я замерил с масивната чаша, от която пиел алкохол. Жената се ядосала. Натам не помни – само, че се обадила на 112. Следващият ѝ спомен е от ареста.
Разказът приключва така, но не и историята. Сега е ред на обвинението, на защитата и на съда. След 8 месеца под домашен арест, сега жената е с мярка „подписка”. Ще бъде съдена за убийство, причинено след удар с нож в гърдите. Привлечена е като обвиняем по член 115 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода от десет до двайсет години.
