Светият синод публикува патриаршеското и синодално послание на българския патриарх Неофит за Рождество Христово. В него предстоятелят на Българската православна църква честити на вярващите светлия празник и ги призовава да не скъпят любовта си както към Исус Христос, така и към хората, с които се срещат през живота си. Негово светейшество призова християните да се помолят и за мир и благоволение между човеците по целия свят, който днес е разтърсван от “нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви”.
В посланието на Патриарх Неофит се казва още:
“Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка“ (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата“, в онова свое „жилище неръкотворно, вечно“, което „имаме от Бога“ (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се днес заради нас и нашето спасение Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.
Това ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за „любовта Божия“, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят, разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, радост и всяко добро от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!”
