През 2023 г. пожарите бяха смъртоносни и неконтролируеми. Те изгориха близо четири милиарда акра гори, убиха повече от 250 души и изпуснаха 6,5 милиарда тона въглероден диоксид в атмосферата, пише Meteo Balkans.
Пожари с исторически мащаби в Канада
Северна и Южна Америка претърпя рекорден сезон на горски пожари тази година, с близо 800 милиона акра изгорени до 23 декември, повече от един и половина пъти по-голям от размера на Испания, 100 милиона повече от средната годишна стойност за 2012-2022 г. дата, според Глобалната информационна система за диви пожари (GWIS).
Най-голямото бедствие се случи в Канада, където тази година изгоряха 180 милиона хектара гори.
Те бяха пожари, подхранвани от суша и горещина, причинени от изменението на климата и „неконтролируеми“, тъй като „тактиките за борба се оказаха неефективни“, каза пред AFP Полин Вилен-Карлоти, доктор по география и експерт по пожари.
„Вече не сме в състояние да се справим с тях, в днешните условия, с нашите човешки средства, оттук и важността да действаме по-скоро предварително, в превенция, а не постфактум, в битка и гасене“, продължава той.
Убийствена година
Общо 97 загинали и 31 изчезнали при августовските пожари в Хавай, 34 загинали в Алжир, 28 в Гърция… Годината е била най-смъртоносната за 21 век, според базата данни за извънредни събития (EM-DAT) на Католическия университет в Лувен, с над 250 загинали.
„Това е прекомерна смъртност, която рискува да се увеличи през следващите години“, като пожарите „се доближават опасно до градовете“, посочва Полин Вилен-Карлоти. През август туристическият град Лахайна в Мауи, Хавай, беше почти напълно унищожен от пожар.
И тази година, в допълнение към зоните, които обикновено са изложени, като средиземноморския басейн (Гърция, Италия, Тунис, Алжир…), Северна Америка или Австралия, други региони, които досега бяха пощадени, като Хаваите или Тенерифе, претърпяха бедствия – увеличавайки броя на хората в риск и засягайки най-уязвимите групи от населението.
Шест милиона тона въглероден диоксид
Колкото повече пожари се умножават, толкова по-малко време има растителността за възстановяване и толкова повече гори могат да загубят способността си да абсорбират въглероден диоксид. „Според последните проучвания горските пожари намаляват съхранението на въглерод с около 10%“, обяснява Солен Тиркети, изследовател в LATMOS (Laboratoire Atmospheres, Milieux, Observations spatiales).
Освен това, когато дърветата горят, те внезапно освобождават целия въглероден диоксид – газ, който причинява парниковия ефект – който са съхранили в атмосферата.
Въздействието обаче е относително: от началото на годината горските пожари са отделили около 6,5 милиарда тона въглероден диоксид, според Глобалната информационна система за горски пожари (GWIS), в сравнение с 36,8 милиарда тона от използването на изкопаеми горива (петрол, газ, въглища…) и цимент.
Като цяло, около 80% от въглерода, създаден от горските пожари, след това се абсорбира отново от растителността, която израства отново през следващия сезон. Останалите 20% вместо това допринасят за увеличаване на натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, подхранвайки повишаването на температурата в един вид порочен кръг.
Пряко въздействие върху здравето
В допълнение към въглеродния диоксид, горските пожари и пожарите в райони с ниска растителност отделят цял набор от патогенни частици, от въглероден оксид до цял набор от други газове или аерозоли (пепел, сажди…).
„Тези емисии променят значително качеството на въздуха на стотици километри при най-тежките пожари“, казва Солен Тиркети, посочвайки „незабавно въздействие върху здравето“, което се добавя „към унищожаването на екосистеми, стоки и инфраструктура“.
