„Ако вземем корабче от Русе и отидем до Виена – това ще бъде преминаване на сухопътна граница. Приемането на България по вода в Шенген – засяга само морските граници. При полетите няма да има паспортен контрол – самолетите ще кацат на онези части от летищата, които са шенгенски. Човек отново ще трябва да носи личната си карта, за да се качи в самолета“, коментира в „Тази сутрин“ бившият вицепремиер по социалната политика, бивш министър на външните работи и настоящ изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.
„Да станеш част от Шенген, означава да вземаш решения. Сега Кипър се подготвя за членство. Въпросът е дали България ще има глас, когато Кипър се приема в Шенген. Ще издаваме ли шенгенски визи? Ще имаме ли пълен достъп до визовата информационна система и шенгенската информационна система, които са свързани с полицейското сътрудничество. Доколкото разбрах – от частни канали – да. Не мога да разбера защо правителството не го обяснява“, посочи Калфин.
Според него забавянето ни с 12 години е прецедент, докато влизането на етапи се е случвало и друг път.
„България и Румъния бяха задържани много дълго време – нещо, което не се случи с Хърватия. Самата Австрия някога влезе на части. През 1985 г. е договорено да се махнат границите, а чак 10 години по-късно – през 1995 г. само седем държави подписват междуправителствено споразумение. Сега вече е част от европейското право“, посочи още той.