Първият по рода си алтернативен метод за плащане в заведения и барове у нас вече е факт. Тази инициатива и този успешен проект обаче не е реализиран от някоя голяма фирма, а напротив от група студенти, които са наскоро завършили и искат да развиват бизнес в България, но и да правят живота ни по-лесен, предаде БГНЕС.
Мартин Стоилков е един от създателите на единствения по рода си у нас алтернативен начин за плащане на сметка в заведение, наречен Possepay.
“Possepay е уеб платформа за групови плащания в барове и ресторанти. Когато отидете в заведение, ресторант, бар или кафе на масата има QR код, който може да сканирате по всяко време, да видите сметката си в реално време и всеки от хората на масата да маркира какво е консумирал, да остави бакшиш, рейтинг на сервитьора и заведението и да плати с няколко клика. Така се спестява време и е едно допълнително удобство, което сме забелязали, че досега не е било налично на българския пазар”, обясни Стоилков.
Той каза, че идеята за Possepay се е появила много спонтанно. “С мой приятел от детството решихме да участваме в една акселератораторска програма в университета, но за да участваме в нея трябваше да имаме идея за някакъв бизнес. Хрумнаха ни доста идеи, но нито една достатъчно грабваща и съответно отпаднаха. Впоследствие се стигна до момента, в който въпросното момче в екипа отиде в Испания с още двама наши приятели, видяха подобно решение и предложи да го направим в България и казах супер, звучи доста приложило за нашия пазар”, разкри Стоилков.
Един от създателите на Possepay разказа, че в началото са били екип от 5 човека, а в момента техният брой е 6. “Кандидатствахме в тази акселератораторска програма в университета, бяхме приети и оттам започна развитието на идеята”, поясни той.
Със Стоилков коментирахме и дали този метод на плащане функционира у нас. Малко по-малко от месец Possepay функционира на едно място в София – Impact Bar. Това, с което сме горди и можем да се похвалим е, че откакто стартирахме там нищо фрапантно не се обърка с продукта, което показва, че сме направили нещо като хората. Разбира се като всяко начало има неща, които трябва да подобряваме и да доизчистваме, но и това в момента е в ход на действие”, каза той и изрази надежда в бъдеще повече заведения и барове да възприемат тяхната идея и да преминат и към този начин на плащане.
Предимствата на Possepay той раздели на две – от една страна за клиента, а от друга страна за сервитьора и заведението. По думите му клиентите имат възможност да платят веднага без да чакат сервитьорът да им донесе сметката дълго време, но и освен това няма възможност да има объркване по отношение на това кой колко пари трябва да остави. От друга страна пък това би улеснило и работата на сервитьорите, защото според него тази професия често е пренебрегвана и мнението, че е лесна, по-скоро е неправилно. “Ние предлагаме едно по-добро преживяване за клиента и макар да сме функциониращи от по-малко от месец забелязваме, че този метод на плащане е работещ и се радват, че го има”, уточни той. Стоилков увери, че приложението работи с платежен процесор и Possepay работи с абсолютно всички български банки, няколко чуждестранни, които са по-близки до България, както и Revolut.
По отношение на това дали в България се дава възможност на младите да реализират подобни проекти и как реагира пазарът, Стоилков коментира:
“Смятам, че България е едно страхотно място за развиване на такива идеи, въпреки че много хора са доста скептични по темата. Това го твърдя както аз, така мои познати, както и много хора, които вече са доказани експерти, серийни предприемачи, хора със значими успехи. Смятам, че стига да имаш желание е много лесно да стартираш в България, разбира се не е лесно като лишено от всякакви трудности и пречки, но е достатъчно добра среда за начало и смятам, че всеки който е достатъчно мотивиран, вярва в това, което иска да прави има достатъчното поле за изява и това го виждаме все по-често според мен”, посочи той.
Стоилков и екипът създал Possepay имат планове за доразвиване на продукта им, както и по-мащабно разпространение на Possepay.
