“Предложихме изслушване на регионалния и енергийния министър по процеса на саниране, министър Радев не дойде. Второто изслушване беше към Тагарев за целите и резултатите от посещението му в САЩ. А третото беше какви ангажименти сме поемали, когато подписахме договора за срамното присъединяване към Шенген по въздух и вода.
Мнозинството прие първите две изслушвания, но не и третото. Изслушванията, поискани от БСП са, за да могат хората да видят как се управлява държавата, дали управляващите си спазват ангажиментите и дали не ангажират България с някакви договорки, които са в български ущърб.
С отказа за изслушването по Шенген остава впечатлението, че правителството договаря неща, които не са приемливи за нас”, заяви депутатът от БСП Георги Гьоков в ефира на Евроком.
Той коментира и подписаното от Денков споразумение в 7 точки за спасяването на комплекса „Марица-изток“.
“Към момента са изтекли сроковете по 6 от точките и нищо не е направено. С това споразумение управляващите излъгаха миньорите и енергетиците, за да ги успокоят. И сега мините са оставени на оцеляване, докато могат. Първо се приеха промени в Закона за енергетиката, където се казва, че българите ще излязат на свободния пазар, но не знам как ще се плаща тогава електроенергията с тези доходи, когато цените на енергията скочат 2-3 пъти”, добави социалистът.
Според него, един човек, който не е с доходи под прага на бедност може в един момент да се окаже, че е енергийно беден, защото жилището му не е санирано.
“Вместо да намаляват бедните или неравенствата в България – те се увеличават. Близо 500 хиляди души в България получават минималната работна заплата. Прагът на бедност е 523 лева от 1 януари. При семейство с 2 деца и родителите, ако работят на минимална работна заплата – реално тези хора са работещи бедни”, обясни бившият социален министър.
По думите на Гьоков БСП, като лява партия, продължава да настоява за отпадането на плоския данък от 10% и за въвеждането на прогресивно подоходно облагане.
“Десните партии в парламента плашат хората, че ние искаме да събираме по-високи данъци. Скалата, която предлагаме, няма да засегне хората, които получават до 4 000 лева. Ако не въведем това прогресивно облагане, трябва да направим необлагаем минимум”, обобщи депутатът.
“С този закон за БНБ, който управляващите вкараха за разглеждане, се правят едни фундаментални промени в паричната ни система. Той прави няколко неща – първо, ние се отказваме от валутния борд и второ, се лишаваме от суверенитета на българския лев и от независимостта на БНБ, която вече ще бъде като някакъв клон на ЕЦБ. Няма как да убеждаваш хората, че еврото е много добро, но без направен анализ. Ако искаме да сме честни, трябва да се изтъкват и минусите от приемането на еврото, защото надали има наивник, който да мисли, че ще има само позитиви от въвеждането на еврото”, каза в заключение Георги Гьоков.
