С едноминутно мълчание и поднасяне на цветя десетки русенци отбелязаха 79-ата годишнина от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер на смъртта „Аушвиц-Биркенау“.
Инициативата бе организирана от Регионалната организация на евреите „Шалом“ с председател Панайот Тотев, а почит към паметта на милионите еврейски жени, мъже и деца, убити по време на нацизма, отдадоха представители на държавната и местна власт. На събитието присъстваха областният управител Данаил Ковачев, председателят на Общинския съвет академик Христо Белоев, заместник-кметът по икономика и международно сътрудничество на Община Русе Златомира Стефанова.
„Днес отново си припомняме тежките уроци от миналото, които трябва да продължат да ни служат за морален ориентир във времена, когато често ставаме свидетели на дискриминация и вражда. Вярвам, че когато свеждаме глава днес и запазваме минута мълчание, осъзнаваме личната си отговорност да се противопоставяме всекидневно на предразсъдъците и омразата, които разделят обществото. Надявам се, че в дни като днешния разбираме значението на споделените европейски ценности, които са в основата на изграждането на едно общество, където демокрацията и човешките права имат основно значение“, каза Ковачев. Той отправи и призив никога да не приемаме или толерираме несправедливостта. „Нека помним фактите и знаем, че недопускането на подобни трагедии в бъдеще се крепи най-вече на истината, която на моменти е плашеща и смущаваща, но тя е тази, чрез която можем да преодолеем изпитанията на историята. Няма как днес да не отбележим и силата на българския дух, защото преди няколко десетилетия народът ни показа, че гражданското общество има силата да променя хода и на най-ужасяващите събития“, допълни областният управител, който посочи още, че няма давност за извършения геноцид. Ковачев сподели, че непрекъснато трябва да се борим, отстояваме и защитаваме общочовешките ценности, защото сега отново в Европа се случва немислимото.
От своя страна заместник-кметът Златомира Стефанова посочи, че за съжаление демоните на злото не са изчезнали, а по-скоро заспали и затова общата ни цел трябва да бъде да не им позволяваме да се възродят. „Ние не можем да забравим и да спрем да помним през поколенията този срам, който се случи в началото на ХХ век“, допълни тя и отбеляза, че страданието на един народ много бързо може да се превърне в страдание и на други народи.
От своя страна Панайот Тотев благодари на представителите на държавната и местна власт за оказаното внимание и засвидетелстваното уважение и съпричастност. Присъстващите на церемонията днес в Русе по традиция се присъединиха и към световната инициатива „Ние помним“, а заместник-председателят на Регионалната организация на евреите Стела Дионисиева разказа спомени на свои близки и роднини. „Всяка изминала година ни отдалечава от реалните събития в този ден, а безпощадността на човешката смъртност лека-полека ни лишава от присъствието сред нас на оцелелите от Холокоста. Техните истории остават в избелелите семейни албуми или заснети от камерата на някой кино-режисьор, или описани в мемоари и романи. Но истинската болка пулсира само в кръвта на потомците им, които са призвани да пазят и разказват за ужаса и зверствата, защото ако това бъде забравено, то е обречено да се повтори“, заяви Дионисиева. „Ние, българските евреи, потомците на преживелите, наследниците на спасените, винаги ще сме благодарни на нашите български братя и сестри, които не прегърнаха нацистка идеология, не забравиха човешкото в себе си и застанаха с лицата и имената си твърдо срещу депортацията и изтреблението на почти 50 000 евреи“, допълни тя, като отбеляза, че душите им скърбят и няма да забравят онези 11 343 техни братя и сестри, които бяха депортирани от Тракия, Македония и Пиротско, отведени в лагера Треблинка. “Ние помним позорния Закон за защита на нацията. Ние помним Комисарството по еврейските въпроси! Ние помним Четник, Ратник и Бранник! Ние помним Белев и Данекер. Ние помним! „Всеки език има свое мълчание.” Казва Елиас Канети и понякога то казва много повече от вик. Мълчанието крие болката, то крие ужасът, то стаява страданието. „Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.” Казва още той. Това се случи и по времето на Холокоста, когато фашистите забравиха всичко човешко у себе си“, каза Стела Дионисиева. „Омразата, която започва с евреите, никога не свършва с евреите. Правим голяма грешка, ако смятаме, че антисемитизмът е заплаха само за евреите. Той е заплаха преди всичко за Европа и за свободите, които ѝ е отнело векове да изкове“, казва Равин Джонатан Сакс пред Европейския парламент на 27 септември 2016 г. Омразата срещу всеки етнос, срещу всеки човек, никога не свършва с това. Ако бъде оставена ненаказана, ако бъде подмината с мълчание, ако приспим вътрешния си глас, макар и за миг, ние сме обречени.
Ние помним и не трябва да мълчим! Ще разказваме, ще учим следващото поколение как да разпознават омразата и никога да не я допускат в сърцата си“, сподели още Стела Дионисиева в емоционалното си слово. Баща ѝ Адриан Василев също говори за престъпленията на нацистите.
Веднага след това присъстващите имаха възможност да разгледат оригинални снимки от архивите на „Шалом“, представящи кошмара на войната. Кадрите са десетки, като сред тях има дори такива направени от германските SS-овци. Няма как да не се отбележи, че във войните за национално обединение на България в периода 1885 – 1945 година загиват около 1000 български евреи. Няма документи, които да свидетелстват за предателство, дезертьорство или отклонение от военните задължения, допуснати от български евреи офицери и войници. Факт, който говори еднозначно за техния безкористен патриотизъм.
Днес се прекланяме и пред паметта на всички останали жертви на нацизма. Сред тях са стотици хиляди роми, синти, инвалиди, военнопленници, хора непримирими с мерзавщината на този режим. Според различни източници общият брой на жертвите на Холокоста надхвърля 10 милиона.
27 януари е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста с резолюция на Общото събрание на ООН на 1-ви ноември 2005 година. Мемориалът в Русе, посветен на жертвите, бе издигнат през 2018-а. Той е изградена със средства на организацията и с дарения на израелски фирми. Проектът бе предоставен безвъзмездно от русенския архитект Цвети Русинов. В последствие екип от Областна администрация – Русе реализира редица събития, посветени на приноса на България в спасяването на евреите от Холокоста.
