“Между пълното поемане на властта от Делян Пеевски стои само една бариера – президентството. Това си пролича по повод на избора на конституционни съдии”, заяви пред БНР Крум Зарков, секретар на президента Румен Радев по правните въпроси, в коментар за атаката на Делян Пеевски.
“Пеевски реагира толкова остро и атакува толкова яростно, защото той е човекът, който има най-много интерес сглобката да се задържи. А сглобката е разклатена – разклатена е от корупционен скандал, от трудна ротация, която предстои. За всеки ще има място под слънцето, но за това място явно тече някаква борба, която ние не виждаме. В тази обстановка Пеевски върши работата на всички, които участват в това мнозинство, като се опитва да измести фокуса по познатата система – ще заместя истинския корупцинен скандал с фалшив и да припомни общ враг, който сглобката има в лицето на президента Радев. Конституционната промяна и изборът на конституционни съдии му дадоха повод да го направи”, обясни той.
По думите му лидерите в сглобката подкрепят Пеевски в битката му с президента. “Това, че мълчат е достатъчна подкрепа”, категоричен бе Зарков в интервю за предаването “Преди всички”.
Според него е нормално политиците да забравят за списъка Магнитски, защото ключова част от това управление очевидно е Делян Пеевски. “Няма как да не го забравят, иначе няма как да се случи сглобката”, подчерта той.
Крум Зарков направи паралел с 2020 г. Според него всичко, което се случва сега, е много сходно с атаката на президентството през 2020 г.
“Авторите на атаката през 2020 г. и сега са същите – властови кръгове около Пеевски. Субектът на атаката също е същият – това е президентството, олицетворено от Румен Радев. Причините са същите. При едно разклатено правителство, загубило доверието на хората, президентът трупа доверие, с това създава напрежение и те го атакуват”, обясни той, но не се ангажира с прогноза как ще продължи случаят нататък.
Има и една разлика, отбеляза секретарят на президента и посочи: “Тогава през 2020 г. хората, които разбират себе си като част от демократичната общност, застанаха зад президента, а сега лидерите им застават редом с Пеевски”.
Общото между случаите, които президентът изброи, е, че останаха неразкрити и че ни струват на всеки един от нас, ипотекирали са бъдещето ни, каза още Крум Зарков. И още: “Това са тези случаи. Те останаха неразкрити. Както останаха неразкрити т.нар. досиета на прехода. Както останаха неразкрити повечето дела или съмнения, които залепиха петното на България в съзнанието на българските граждани едно, и в отношението, което има за нас чужбина – две”.
“Страхувам се, че институциите и Сарафов няма да направят нищо”, добави експертът.
Според него Пеевски е направил голяма грешка за себе си и за сглобката – защото повдигна отново темата “корупция”. По думите му това е тема, която той не може да спечели по обективни причини.
“Защото е санкциониран, защото олицетворява един модел и защото това, което се опитва да направи – да прехвърли горещия картоф от едната институция на другата, няма да хване дикиш, защото не е истина”.
Президентът няма да опъне чадър над никого, категоричен бе Крум Зарков. Президентът не се държи като партиец, но се държи като истински политик, смята той.
Според него случилото се в Конституционния съд не е причината, а поводът за атаката към президента.
Алтернативата е неизбежна, констатира и Зарков след президента Радев. По думите му президентът няма нужда от говорители. Ако има нещо, което ще прави или подкрепя, той сам ще го обяви, добави той.
“Търсенето в прокуратурата да бъде арбитър на политически спорове не е прийом, който е полезен и ефективен, но трябва да я призовем да си свърши работата по всички въпроси, по които е сезирана”.
Най-вероятният сценарий е един скандал да запуши този, но ще остане ключовото противопоставяне, прогнозира още секретарят на президента по правните въпроси и обясни:
“Ключовото противопоставяне по начина, по който се упражнява управлението на страната в момента, изговарян и олицетворяван от Делян Пеевски, и визията на президента за държавно управление – това е ключов спор, той ще остане, ще тлее и ще бъде решен в крайна сметка от народа”.
