София е с най-дългата зима в България от цели 120 дни, а Царево – с най-кратката. В морския град студеният период продължава едва 62 дни, разказва климатологът проф. Георги Рачев.
В България под зима се разбира средна дневна температура под 5 градуса. „Софиянци си знаем, че зима вече няма, но това е климатичният показател, който дава възможност коректно да бъдат сравнявани различни територии в България“, казва още той. Именно по този показател столицата е колос на зимата, където тя продължава 4 месеца. “Сигурно има и други градчета в България, които могат да я изпреварят. Чепеларе, Смолян и Разград са едни от местата, където е доста хладно, но те са на различна надморска височина. Тя също оказва своето влияние. Един Самоков или Смолян, които са доста на високо, естествено биха имали един по-продължителен период на задържане на температурата под 5 градуса. Ние говорим за равнинния пояс на България до около 600 метра надморска височина“, уточнява професорът, цитиран от “Телеграф”.
Пролетта през последните 7 години е доста хладна над цяла България и с повече валежи. Движението на слънцето и загряването на земната повърхност през пролетта става малко по-бавно, а когато има и полярни нахлувания, пролетта се усеща доста по-свежа и хладна.
Пролетта край морето е доста продължителна. Във вътрешността на България, дори в студена София понякога тя е по-топла, отколкото край морето. „Това е естествено, тъй като морето през зимата изстива до 7-8 градуса, а понякога и до към 6 градуса. Колкото и да грее слънцето, топлината се акумулира много повече във водата. В резултат на това Царево е отново рекордьор със 77 дни пролет“, отбелязва климатологът.
За сравнение в Русе продължителността на пролетта е едва 47 дни, тоест само месец и половина. Слънцето е силно, много високо над хоризонта и много бързо напича земната повърхност. В резултат на това градовете Плевен и Русе много бързо достигат летни стойности на температурата. „Средните месечни температури за пролет и за есен са между 5 и 10 градуса. България се намира в най-южната част на умерения климатичен пояс и това предопределя по-късия период на пролетта и есента. Затова на пръв поглед на хората им се струва, че едва ли не след зимата направо почва лятото“, казва още той.
Заради затоплянето лятото в България е станало с ден-два по-дълго за сметка на зимата, показват наблюденията на учените. Родният Сандански бие рекордите за най-продължителен летен сезон от 173 дни, т.е средно многогодишно денонощната температура в Сандански е над 15 градуса. За ниската равнинна част на България София се отличава с най-краткото лято от 130 дни.
Есента в Плевен и Русе пък е много къса и продължава едва 52 дни. В Царево тя продължава 71 дни, което пак се обяснява с термичните условия, характерни за суша и вода. Септември вече се оказва много хубав за късна почивка. Температури от порядъка над 20 градуса, и то през втората половина на месеца, са нещо типично. „Много добре си спомням, че преди години, когато провеждахме научни конференции на морето през септември, зъзнехме, когато ходихме на плаж. Обикновено те бяха в края на септември и плажът беше между 11 и 14.00 часа, и то ако времето беше хубаво“.
Тази зима е петата поред с температури над нормата у нас. Данните са измерени спрямо новия климатологичен период за 1991- 2020 година.
„Това, че една зима е малко по-топла или малко по-студена, не означава, че е тенденция и не означава климатични промени. Когато това нещо се наблюдава в рамките на 30 години, тогава говорим за нещо трайно и съществено. Зимите в България стават все по-топли и по-топли. Сняг има в планините, но той пада все по-рядко в ниското и не се задържа“, отбелязва професорът.
Зимата, пролетта, лятото и есента са климатични понятия, които се определят по редица показатели. Във всяка една страна тези показатели могат да варират, защото една е зимата в Дания и Нидерландия и съвсем друга в България. В тези северни държави понякога се шегуват, че лятото е било във вторник или четвъртък. Там по нашите разбирания лятото продължава ден-два, казва още той.
В България няма да цъфтят маслини и да берем мандарини в промишлени количества въпреки затоплянето. „Маслини и в днешно време има, но те са повече, както казваше баба ми „за шума“, отколкото имат промишлено значение“, отбелязва климатологът. Oсновата на невъзможността да се отглеждат този тип средиземноморски култури с промишлено значение са периодите на ниски температури, и то за един по-продължителен период от 24 часа. Това го наблюдавахме и тази зима. Преди повече от 40 години по Южното Черноморие се правиха опити за отглеждането на мандарини. Ниските температури веднъж на 2-3 години обаче компрометират цялата реколта.
