“На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и увеличението на данъците”. Така би звучала крилатата фраза на американския президент Бенджамин Франклин, ако беше изречена от българин. Нашенецът живее с едно наум, че каквото и да му обещават, рано или късно ще му вдигнат налозите. И изглежда моментът е дошъл, след като местни избори не се задават в следващите години. Пък и страната ни трябва да следва европейските директиви, които са за насърчаване на зеления преход.
В края на миналата година финансовото министерство направи неуспешен опит с Бюджет 2024 да промени методиката за изчисление на данъчните оценки на сградите, което неминуемо щеше да повлече скок на данък сгради и такса смет. Депутатите не приеха предложението, като един от аргументите бе, че първо трябва да се промени начинът на изчисление на налога, който дължим за отпадъците. Затова още в началото на тази година ведомството на Асен Василев предложи нови правила за определяне размера на такса смет – да се изчислява според количеството изхвърлени отпадъци. Наредбата за изготвяне на план-сметка на общините за необходимите разходи за поддържане на чистотата и за начините за изчисляване на такса смет е пусната за обществено обсъждане. Целта й е да бъде въведен принципът “замърсителят плаща”, за което от години настояват работодателските организации. Предлага се промените да влязат в сила от началото на 2025 г. Дотогава общините ще трябва да изберат вариант за определяне на размера на налога.
Как ще се изчислява колко дължим за смет?
Общините предоставят на гражданите три различни услуги, свързани с поддържане на чистотата – събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. Плащаната от гражданите такса смет ще бъде определяна според необходимите разходи на общините за тези услуги, пише в проектонаредбата на финансовото министерство. Общините ще имат възможност да изберат между четири варианта за определяне на размера на събираната такса:
1. Индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, като на хората се продават специални торби с определена вместимост и товароносимост;
2. Количеството битови отпадъци за имота да се определя според броя и вместимостта на контейнерите за събирането им и честотата за тяхното транспортиране;
3. Такса смет да зависи от броя на живеещите в имота.
4. Налогът да е според големината на имота.
За всяка от трите услуги, свързани с чистотата, общините могат да изберат различни варианти за определяне на таксата. Например за събиране на отпадъците една община може да определи размера на таксата според броя на торбите за изхвърляне на боклука, а цената за третиране на отпадъците, плащана от всяко домакинство, да е на база брой на хората в имота. Таксата за поддържане на чистотата на обществените места пък може да бъде определена според площта на имота, пише “Труд”.
Освен това общините ще имат право да въвеждат и допълнителни критерии за определяне на размера на такса смет според вида на извършваната в имота икономическа дейност, както и според това какви отпадъци изхвърлят домакинствата – хартия, стъкло или пластмаса.
Целта е в крайна сметка приходите от такса смет да покриват разходите за почистване. Изключение от този принцип се допуска само в случаи, когато може да бъде засегнат общественият интерес – тоест с новата методика таксата да се вдигне прекомерно.
Разбира се, за всеки от предложените варианти има критика – че хората ще започнат да си хвърлят боклука на нерегламентирани места, че ще избухнат съседски войни, ако сметта се хвърля тайно в чужди контейнери и т. н. Засега вариантът, който изглежда най-лесно приложим, е такса смет да се определя според броя на живеещите в имота – колкото повече са те, толкова повече боклук произвеждат и съответно налогът е по-голям, коментират наблюдатели.
Общини вече вдигнаха налозите
Междувременно някои общини побързаха да вдигнат данъците още от началото на 2024 г.
В Девня домакинствата ще плащат по 4 промила вместо досегашните 3 за данък сгради и такса смет. В Благоевград увеличението е от 1,9 на 2,5 промила, което прави 25% увеличение. Бургазлии ще плащат с 30 на сто повече, а предложението на местната администрация вече бе гласувано, макар и с много дебати, на сесия на общинския съвет. От администрацията на общината направиха сравнение с таксата в други градове на страната. Според справката, заплащаната такса битови отпадъци за жилище от сто квадратни метра за София е 227 лв., Варна – 132 лв., Бургас – 103 лв., Стара Загора – 144 лв., Пловдив – 160 лв. Жителите на община Горна Оряховица ще плащат с 20% повече за такса смет. От 2 на 3 промила скача и данък сгради. Жителите на Златарица ще дължат с 30% по-високи данъци.
Дизелите стават лукс
Да притежаваш автомобил на дизел скоро ще стане лукс. Още повече, ако колата е “на годинки”. Причина за това е предвижданото рязко увеличение на налога, който ще плащат собствениците на колите на нафта. То ще бъде заложено в Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който трябва да е съобразен с европейските директиви.
До момента действащият Закон за местните данъци и такси не прави разлика в ставката, с която се облагат бензин и дизел. Това значи, че два идентични автомобила (например със стандарт Евро 3, на възраст 14 години и с едни и същи киловати) плащат равен данък без значение типа гориво, който използват. Проверка показа, че страната ни е последната в ЕС, която ползва подобен приравнен способ за бензин и дизел, пише “Марица”. Промените ще бръкнат най-дълбоко в джоба на тези, които карат най-старите автомобили. Към момента законодателят е предвидил покриващите категория Евро 1 и 2 да плащат ставка в рамките на 1.10 до 1.40. С промените двете категории се “разбиват” и Евро 1 ще се облага по коефициент в рамките на 1.40 до 1.80, а Евро 2 – от 1.10 до 1.40. Масово стандарт Евро 2 покриват автомобилите, произведени между 1996 и 2001 година. На практика това значи увеличение от 25% до 28,5%, но само при бензиновите МПС-та.
И докато при бензиновите автомобили скокът изглежда поносим, то при дизеловите мотори увеличението ще удари сериозно всички – от водачите на 30-годишни трошки до тези, които имат чисто нова кола. Минималната граница за Евро 1 тук скача с близо 64%, като при максималната може да стигне (по преценка на съответната община) до 85 на сто над сегашните нива. При Евро 2 мотор, работещ с дизелово гориво, скокът ще бъде в нива от около 35 на сто както за долната, така и за пределната граница на налога. Евро 3 дизел е предвидено да се оскъпи с поне 20% при минимален коефициент, а пределният да се увеличи с до 30%. В подобни рамки ще бъде увеличението и при Евро 4 стандарт. Ако пък шофирате дизелов автомобил, който е категоризиран като Евро 5 – тогава ставката става твърда – 1.00 (колкото законодателят предвижда да бъде и тази за Евро 4 бензин). Дори най-високата категория (Евро 6) ще се оскъпи с между 50% до 33% спрямо сегашните нива (от 0.40 – 0.60 до новите стойности от 0.60 – 0.80).
Последното нововъведение ще засегне и хибридите. Към момента те се облагат със ставка, приравнена към категория Евро 6, докато според промените тя ще стане 0 (колкото е и за електромобилите). Целта на това облекчение е да се стимулират водачите, които сега избират да купят нова бензинова кола, да помислят поне за хибридна алтернатива.
Законопроектът, който тепърва ще минава обществено обсъждане, цели да мотивира родните шофьори да купуват повече електромобили. Стимулите обаче вървят за подход вече се прилага във Франция, Чехия и Германия.
