Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви безсрочни протестни действия от вторник. След срещата на 4 февруари в Министерския съвет между бранша и властта, регионалните сдружения от НАЗ единодушно взеха решение, че предложението на държавата е незадоволително и неприемливо, се казва в позицията на асоциацията.
Оттам смятат, че в методиката за подпомагане, която беше представена в МС, липсва компетентна икономическа експертиза, а годишната данъчна декларация за последната година не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години.
Зърнопроизводители настояват да се преразгледа предложението за разпределение на помощите и бюджета, които биха възпрепятствали масови фалити в българското земеделие, както и ясни гаранции за законодателни промени, поети от лидерите на парламентарните групи, които от своя страна ще гарантират устойчивост на сектора.
Зърнопроизводителите обявиха, че ще блокират възлови пътища в цялата страна. Това ще стане първо от 10:00 до 12:00 часа, а после протестните действия ще се увеличава с всеки изминал ден. Пътища няма да бъдат затваряни само в събота и неделя, обявяват от НАЗ.
Зърнопроизводителите поставят и условия:
1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
– Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
– Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
– Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
– Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
