Лавата от изригналия в Исландия вулкан е унищожила десетки сгради в рибарското градче Гриндавик. Това съобщиха от исландска застрахователна компания, информира ДПА, цитирана от БТА.
Досега са подадени повече от 400 иска от жители на тежко засегнатия град за причинени от вулканичното изригване щети. 53 сгради са обявени за напълно разрушени, включително 30 жилищни имота. Предстои обработката на повече от 260 иска.
Градът с около 3700 жители започна да се евакуира през ноември след поредица от земетресения, които с право се смятаха за предвестници на изригване. В крайна сметка близо до Грендавик се появиха пукнатини, а през тях в средата на януари се изля гореща лава, а над тях се издигнаха облаци от газ. За първи път от почти половин век къщи в Исландия бяха разрушени от лава.
Приблизително 6,5 милиона кубически метра лава вече са се натрупали под района Свартсенги, където се намира и Гриндавик. Експертите се опасяват от ново голямо изригване.
Тъй като ситуацията остава несигурна, на няколкостотин жители на Гриндавик беше позволено да се върнат за няколко часа в неделя, за да съберат най-необходимите си вещи. Подобна операция е планирана и за днес.
Жителите на Гриндавик може никога да не се върнат, след като вулканът погълна десетки къщи.
През последните седмици и месеци устойчивата общност на Гриндавик преживява безмилостните природни стихии, което за пореден път доказва защо Исландия често е наричана „Земя на огъня и леда“.
Три къщи в този град на полуостров Рейкянес в Югозападна Исландия бяха разрушени миналия месец, когато лава изригна през две пукнатини, създадени от вулканичната система Свартсенги.
Някога процъфтяващо рибарско селище с динамични спортни отбори и младежко население е пусто сега. Жителите му са избягали и започват да се сблъскват с осъзнаването, че може би никога повече няма да могат да живеят там.
Бъдещето им е толкова несигурно, че една жена казва, че би искала домът ѝ да бъде погълнат от лавата.
През последните три години на полуострова са станали пет вулканични изригвания.
„Сам станах свидетел на изригването, след което три часа след началото му се прибрах у дома. По пътя от столицата Рейкявик към летище Кефлавик, който води към моя град Рейкянесбаер, забелязах пукнатина с дължина почти 4 км, която изхвърляше разтопена лава. Чувствах се така, сякаш наблюдавах как се отварят портите на ада“, казва репортер от градчето Хенри Гюнарсон.
Гриндавик беше пощаден за момента – изригването се случи на около 3 км – но впоследствие в града бяха открити допълнителни пукнатини, което накара властите да ги затворят и да започнат ремонт на повредената инфраструктура.
Трагедията се случи на 10 януари, когато мъж, работещ в града, пада в една от пукнатините. След кратко издирване операцията е спряна поради опасност. Четири дни по-късно започва ново изригване в опасна близост до Гриндавик.
В седмиците преди изригването през януари правителството реши да издигне защитни стени, за да предотврати изтичането на лава към Гриндавик и близката геотермална електроцентрала Свартсенги.
През първите няколко часа защитните стени се оказват полезни, въпреки че пукнатината до известна степен се е отворила през една от стените.
Това означаваше, че към града се стича лава, но стените успяха задържаха по-голямата част от нея.
„Около обяд на 14 януари наблюдавах заедно с други репортери до защитните стени в Гриндавик, когато аз и другите забелязахме дим, който се появи иззад стените, от самия град. Големината на защитните стени ни пречеше да видим какво причинява дима. Въпреки това ме обзе зловещо чувство, че това може да е друга пукнатина, която се отваря зад стените и оставя града напълно незащитен. През следващите няколко минути тези мои опасения се сбъднаха. те избягаха, когато лавата се разля в града – и може би никога няма да се върнат“, разказва Хенри.
Той си спомня, че пукнатината се се е отворила на по-малко от 100 м от къщите в Гриндавик.
„Всеки от първите, с които разговарях на място, стигна до заключението, че сега наистина не може да се направи нищо, за да се спасят къщите. Станахме свидетели на най-мащабното природно бедствие, което Исландия е виждала от 51 години насам“, обясни исландският журналист.
Приковани към телевизорите си, исландците наблюдаваха как лавата поглъща първите къщи – сюрреалистично и сърцераздирателно зрелище. Въпреки че изригването е краткотрайно, три къщи са загубени.
Къде живеят сега хората от рибарското градче?
През февруари жителите на Гриндавик са разпръснати из цялата страна и не могат да живеят в родния си град.
Пал Валур Бьорнсон е трябвало да напусне дома си в Гриндавик и да се премести в Рейкявик и смята, че правителството не е успяло да помогне достатъчно, за да облекчи несигурността, която населението на града изпитва по отношение на своето бъдеще.
„Досега всички действия се характеризираха с прибързаност и недоумение, а информацията, предоставяна на жителите на Гриндавик, по-скоро объркваше хората, отколкото решаваше проблемите. Цялата администрация, съпътстваща усилията, е напълно неприемлива и е ясно, че реагиращите по никакъв начин не са били подготвени за подобно събитие, което е абсолютно невероятно, като се има предвид, че тези земетресения и изригвания започнаха преди три години“, смята той.
Животът им е преобърнат от 10 ноември насам. Властите не са им дали дата за завръщане и не е ясно дали градът някога ще бъде безопасен за живеене. Дори ако на жителите бъде разрешено да се върнат, някои от тях може да са твърде травмирани, за да го направят.
Те са изправени и пред финансовото бреме на ипотеките на къщите, в които не могат да живеят. Исландците и тяхното правителство са единни в предлагането на помощ. Жителите на града получават жилищни помощи, а парламентарният законопроект ще има за цел да облекчи проблемите им.
Когато през януари Бриндис Гунлаугсдотир заяви на среща на жителите на Гриндавик, че би искала лавата да е разрушила и нейната къща, тя беше посрещната с бурни аплодисменти.
Трудно е да си представим такава степен на отчаяние, но когато е попитана защо иска такъв трагичен сценарий за дома си, тя казва: „Изминаха 80 дни от евакуацията. През тези 80 дни хората от Гриндавик не са имали дом. Нашата общност страда и нямаме представа какво ни очаква в бъдеще.“
Разказвайки подробно за евакуацията и затварянето на Гриндавик, както и за смъртта на човек в града, тя каза, че е имало твърде много трагедии.
„Казах, че искам къщата ми да е под лавата, защото тогава ще има край на несигурността. Щях да получа обезщетение и щях да мога да изградя нов живот и да се съсредоточа върху емоционалната болка, която следва загубата на една общност, поне за известно време. Имам чувството, че много жители на Гриндавик са съгласни, че несигурността е най-големият враг сега“, обясни жената.
Съдбата на Гриндавик е неизвестна, въпреки че общността му таи надежда да се върне обратно.
Не може да се каже кога и къде ще започне следващото изригване на полуостров Рейкянес. Но исландските учени в по-голямата си част са съгласни, че въпросът не е дали, а кога.
