Недостигът на кадри в България, а и в Европа, е сред причините сред работодателите да набират популярност двете форми на допълнителна заетост – дежурството и времето на разположение, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Темповете на растеж на икономиката също допринасят за популярността им, особено в производствата с непрекъснат цикъл на дейност.
Коронавирусната кризата допълнително катализира навлизането на формата – време на разположение. Тя се прилага в сектори като сигурност и охрана, здравеопазване, производство, кол центрове и др.
Плюсовете за работниците – освен допълнителното възнаграждение, което е колкото за извънреден труд със съответните удръжки, е и осигурителният принос по двата вида допълнителна заетост. От използването на най-разнообразни форми на заетост имат полза както работодателите, така и работниците, твърдят от БСК.
Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
Тъй като дежурството е част от работното време, на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
За момента по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата минималният размер на възнаграждението за времето на разположение е 0,10 лв./час, но няма пречка в индивидуален и/или колективен трудов договор да бъде уговорено по-високо.
Недостигът на кадри е основният проблем посочван от работодателите у нас. Търсят се всякакви работници и служители, не само на високо квалифицирани. Членовете на БСК опитват да осигурят добри условия на труд, отбеляза пред БНР-Радио София Жасмина Саръиванова, главен експерт “Социален диалог” в Камарата.
Тя обясни, че когато особения характер на работата налага, тогава може да се уговори готовност на работника или служителя да полага труд извънредно, при необходимост, от там, където се намира.
Задължението за време на разположение се регламентира с индивидуален или колективен договор. Разбира се, този труд има ограничение – например за 1 календарен месец не може да бъде повече от 100 часа.
За дежурство работещият трябва да е на служебното си място. И пребиваването се отчита като работно време. Графиците за дежурство, обаче, трябва да се изготвят предварително, съобразявайки се с необходима почивка, а работникът – да е уведомен достатъчно рано.
В България и в момента не съществува законова пречка да бъде въведена 4-дневна работна седмица, каза Саръиванова.
Тя допълни, че предстои да бъдат приети промени в Кодекса на труда относно работата от разстояние.
