С ритуално зарязване на лозите на 14 февруари в България се отбелязва Деня на лозаря.
Празникът е наречен Зарезан и по стара традиция се отбелязва на 14 февруари, когато се започва резитбата на лозята. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според българските традиции Свети мъченик Трифон Зарезан е покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и соколарите.
На лозето всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват). Този ритуал се нарича „зарязване“.
Кулминацията на празника е избирането на “цар на лозята” – обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото “царуване” да се роди обилен плод.
Според легендите празникът е възникнал още при траките. В тях се разказва, че бог Сабазий (при елините бог Дионисий, а при римляните – бог Бакхус) пръв получил чудодейния сок от гроздето и затова траките почитали Сабазий, елините – Дионисий, а римляните – Бакхус, за бог на винарството, лозите и на плодоносeщите сили на земята и растителността.