Депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в закона за личните документи, с които се премахва възможността за издаване на безсрочни лични карти, които в момента получават всички български граждани над 58 години. Според данните на НСИ българите над тази възраст са близо 2 млн.души.
Измененията са внесени от председателя на вътрешната комисия в НС Маноил Манов и от бившите вътрешни министри Христо Терзийски и Младен Маринов.
Тримата аргументират предложението си с Регламент на Европейския съюз 2019/1157 и с препоръка на ICAО Doc 9303, в които се предвижда, че личните карти трябва да имат не повече от 10 години валидност “с оглед ограничената трайност на документите за пътуване и променящия се вид на неговите притежатели с течение на времето”.
В момента в закона за личните документи (ЗЛД) е записано, че личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни. Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. Предвидено е, че на лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.
С промените се предлага отпадане изобщо на възможността за безсрочни карти. Правилата за от 14 до 18 години се запазват. Веднага след това обаче се записва, че от 18 години нагоре личните карти са с 10 години валидност.
Депутатите предлагат все пак да има възможност на лицата над 70 години да може да се издават лични карти с валидност 30 години. Това ще може да става само по тяхно искане. Ако няма такова искане, то тогава и за тях валидността на личните карти, които са не само документ за самоличност, но и документ за пътуване зад граница, остава 10 години.
Вносителите аргументират възможността за 30-годишна валидност отново с регламента на ЕС, в който имало обща норма, която позволява на страните да предвиждат за над 70-годишните да се позволява повече от 10 години валидност, като е оставена всяка държава да преценява колко точно да избере. В мотивите си депутатите посочват, че като се приеме по-дълъг срок, то България ще трябва да уведоми граничните власти на всички страни от ЕС. Те изрично обелязват и че ще трябва да се уведомят гражданите над 70 години, че имат право на карти с валидност 30 години валидност, но че след изтичането на 10 години е “възможно да имат затруднения при преминаване на границата”.
От внесения законопроект не е ясно дали българските граждани, които сега са с безсрочни лични карти, ще трябва да ги сменят веднага или след 10 години от издаването им, или пък промяната ще е само за навършващите 58 години след влизането на закона в сила.
В същия ден и почти в същия час проект за промени в същия ЗЛД е внесен и от депутати от ПП-ДБ. Сред подписалите го са Божидар Божанов, Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Даниел Лорер, Антоанета Цонева.
С измененията те предлагат в МВР да не се съхраняват пръстовите отпечатъци на лицата, които те са дали при заявяване на български лични документи, освен ако лицата не дадат изрично съгласие в заявлението. Те посочват, че европейските регламенти не дават основание да има бази данни с биометрични данни на национално ниво. По тези регламенти пръстовите отпечатъци са особена категория лични данни. И ако снимките може да се съхраняват, то за отпечатъците това не важи, аргументират се вносителите.
В общи линии тяхната теза е, че събраните за лични документи отпечатъци не може да се ползват за нищо друго, освен за граничен контрол. Сега те се събират в централизирано звено и това създава рискове да се ползват и за друго. Дава се и пример как от частна компания са изтекли пръстови отпечатъци на над 1 млн.души. И ако примерно може да се сменят пробити пароли, то отпечатъците са биометрични данни, които са непроменими. Затова и се предлага МВР да не може да има централна база данни с тях.
Депутатите от ПП-ДБ предлагат и две мерки за намаляване на тежестта за граждани при заявяване на лични документи. Първото е, ако едно лице има вече издаден личен документ, то да може да се идентифицира с него за издаване на последващ такъв, а не с удостоверение за раждане, дори същия да е с изтекъл срок на валидност. Пример за такава ситуация било подновяване на паспорт на дете, на което предишния паспорт е изтекъл. Паспортът е много по-сигурно доказателство от удостоверението за раждане, най-малкото защото има и снимка и защитни елементи, аргументират се депутатите.
Второто облекчение пък било чрез предложението на хората да не им се искат преписи от удостоверение за раждане, защото хората, които не носели такива били пращани да ги правят по книжарници срещу заплащане, а и не винаги те работели.
