Отбелязваме 151 година от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Това е най-чистият и свят образ за всички нас. Продължаваме да търсим гроба му, да издирваме снимки и разкази за неговите дела. Той е един от най-големите и значими национални герои на България. Революционер, организатор на българската национална революция и създател на Вътрешната революционна организация.
Прякора Левски той получава по време на военни упражнения в Сърбия. Една от версиите е, че е направил лъвски скок над голяма пропаст. Това, което се счита за по-достоверен факт, е, че името му е дадено заради ловкостта и храбростта, която притежава още от детските си години.
По време на цялата си дейност Васил Иванов Кунчев има много имена, но използва и много фалшиви. Сред тях са: Дидьо Пеев и Добри Койнов. Бил е изобретателен и комбинативен, за да не бъде заловен. Заблуждавал е турските заптиета и те дори не са знаели, че говорят с него.
Смята се, че Васил Левски е бил висок между 171 и 172 см. Това става ясно от една от най-известните му снимки. Тя е направена през август 1867 г. в Белград. Тогава сънародникът ни е бил знаменосец в четата на Панайот Хитов, а височината му е установена на база пушката, с която позира.
До Великден през 1864 г. Дякон Левски е бил с дълги коси като всеки монах. След като се посвещава на революционерското дело, той отрязва косите си и ги изпраща на майка си Гина Василева Караиванова-Кунчева. Това, което поискал е, ако бъде убит без да е погребан и опят, то църковните ритуали да се извършат именно върху тях.
На 18 февруари 1873 година смъртната му присъда е изпълнена в покрайнините на София. В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. На него той казва: “Каквото съм правил, в полза народа е. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България”.
Васил Левски се провиква “Боже, избави България” секунди преди бурето под краката му да бъде избутано. Това са последните думи на Васил Иванов Кунчев и са свидетелствани по-късно от отец Тодор Митов. През годините много се говори за това, че българите не са направили нищо необходимо, за да спасят Апостола на свободата след последното му залавяне. Това обаче не е истина, като една от най-сериозните организации е дело на Атанас Узунов.
Идеята е била да се нападнат турците, които превозват Левски от София до Цариград. Решенията на Османската империя изобщо не били такива и те изпълнили присъдата в София, което объркало плановете на Узунов и неговите съмишленици. Акцията изобщо не се е състояла.
Васил Левски има около 150 паметника у нас и много по света, дело на наши изселници. Най-много са издигнати в държавите с най-големи български диаспори – Украйна, САЩ, Сърбия, Молдова и Румъния. Първият паметник на Васил Левски зад граница е издигнат през 1981 г. в знойна Куба, а в Аржентина се намират двата най-отдалечени от българските земи паметника на Апостола.
Левски има към момента 29 живи наследници, които с гордост предават делото и пазят името на Апостола чисто и неопетнено.
