В началото на седмицата Русия включи министър-председателката на Естония Кая Калас в списъка с издирвани лица. На 13 февруари ТАСС предаде, че “срещу премиера на Естония Кая Калас и държавния секретар Таймар Петеркоп е образувано дело за унищожаване и повреждане на паметници на съветски войници. Те се издирват в рамките на това дело“.
В списъка е включен също литовският министър на културата Симонас Кайрис, съобщи руската независима медия “Медиазона“. Тя е анализирала данни за издирвани от Москва лица въз основа на информация на сайта на руското вътрешно министерство.
Говорителката на външното ведомство в Москва Мария Захарова написа в “Телеграм“, че естонците са били добавени към списъка заради “престъпления срещу паметта на онези, които освободиха света от нацизма и фашизма“, отбелязва изданието “Политико“. Захарова добавя, че “Трябва да бъде потърсена отговорност! И това е само началото“.
Във вторник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред журналисти, че “това са хора, които носят отговорност за решения, които по същество са оскверняване на историческата памет. Това са хората, които предприемат враждебни действия както срещу историческата памет, така и срещу нашата страна“, цитира го “Политико“.
В пост в “Екс“ Калас написа, че “това действие на Русия не е изненадващо“ и че “това е поредно доказателство, че аз върша това, което е правилно – силната подкрепа на ЕС за Украйна е успех и той уязвява Русия“.
“Политико“ отбелязва, че Калас е ревностен критик на Русия заради нашествието й в Украйна и призовава страните от ЕС да продължават да подкрепят Киев и “да изпращат послание на Русия, че не може да спечели нито да пречупи волята на украинците“.
В отговор на руската санкция лидери на държави от ЕС веднага изразиха подкрепата си за Калас. Испанският премиер Педро Санчес написа, че “ходът на Путин е поредно доказателство за вашата смелост и за лидерството на Естония в защита на демокрацията и свободата. Испанският народ и Европа ви подкрепят“.
Според “Медиазона“ в списъка на Москва има и 59 латвийски парламентаристи.
Мотивът на Кремъл да обяви за издирване европейски представители, отбелязва Франс прес, са обвинения срещу политици от трите балтийски републики и Полша във враждебност към Русия поради различния поглед върху събитията от историята на техните отношения. “Действията на Руската федерация не са изненадващи, тъй като това е обичайната й тактика за сплашване“, посочи Калас в изявление и обеща да продължава да се бори и срещу “руската пропаганда“.
“Няма да мълча, ще продължа да подкрепям решително Украйна и да се изказвам в полза на европейската отбрана“, заяви министър-председателката на Естония.
АФП обръща внимание, че трите балтийски републики, които са членки на ЕС и НАТО, се страхуват от военните амбиции на Кремъл и смятат, че СССР ги е окупирал, докато Москва вижда себе си като освободителка и смята всякакъв друг подход за “фалшифициране“ на историята, което в Русия се квалифицира като престъпление.
През последните години паметници, наследени от Съветския съюз след Втората световна война, бяха демонтирани в Литва, Латвия, Естония и Полша в знак на отхвърляне на съветския период.
На 14 февруари МВнР на Литва подаде протестна нота до Москва заради поставянето на министъра на културата Кайрис и други политици в списък с издирвани от Русия лица, предаде Ройтерс. Оглавяваното от Габриелюс Ландсбергис ведомство излезе с изявление, че “тези руски решения противоречат на общоприетите норми на международното право, признак са на усилия да се фалшифицира миналото и показват неуважение към историческата памет в Литва“.
Интересно е, че само два дни след това – на 16 февруари, руският външен министър Сергей Лавров заяви на пленарно заседание на форум на застъпници на борбата със съвременните форми на колониализъм “За свободата на нациите“, че по света все още има 17 територии, контролирани от бивши метрополии и тяхната зависимост трябва да бъде прекратена със съвместни усилия. Лавров изтъква, цитиран от ТАСС, че Москва предлага изработването на единни подходи на световното мнозинство за разбиране на неоколониализма, както и завършване на започнатата от съветската дипломация в ООН работа по деколонизацията.
Според Радио “Дойче веле“ на сайта на руското МВнР има точно 96 752 имена на издирвани лица, търсени от руското правосъдие. В базата данни фигурират стотици чужденци, включително украински войници и бойци от украинския чуждестранен легион. Има и 160 политици, законодатели и граждански служители от балтийските републики, Полша и Украйна.
В отговор на нахлуването на Русия в съседна Украйна латвийският парламент гласува за премахване на всички останали до момента в републиката паметници от съветско време, издигнати в знак на почит към Великата отечествена война, както е известна Втората световна война в Русия.
Това е достатъчно основание руското вътрешно министерство да прибави 83 латвийски депутати, включително бившата вътрешна министърка Мария Голубева, в списъка с издирваните лица, отбелязва ДВ.
В Литва премахването на съветските паметници започва в края на 90-те години, а последните бяха демонтирани през 2022 г. Естония също премахна съветски паметник. Реакцията на тези действия бяха изолирани протести, посочва ДВ.
Спорът за съветските паметници не е единствената причина определени хора да се окажат част от този черен списък на Русия, отчита германската медия. Руският президент Владимир Путин многократно е критикувал отношението към рускоезичните малцинства в Латвия и Естония, пише Дженифър Палке за ДВ. И двете държави постепенно изключват публичната употреба на руския език, а образованието се извършва все повече изключително на националния език. Притежателите на руски паспорти, които искат да продължат да живеят в Латвия, трябва да положат изпит по латвийски. Ако не го издържат, ще бъдат експулсирани, дори да са прекарали целия си живот в Латвия.
Според авторката на ДВ този списък на Русия обслужва руския държавен глава Владимир Путин в навечерието на започналата предизборна кампания за вота през март. Путин иска да покаже, че се застъпва за руснаците и у дома, и в чужбина и се стреми да се представи като силен и решителен лидер, който не се колебае да обтегне допълнително отношенията с балтийските републики.
Списъкът служи и за обрисуване на образа на “враждебната“ Европа, която подкрепя Украйна, допълва ДВ.
Показателно е също, че преди месец руската Държавна дума прие декларация във връзка с инициативата за премахване на паметника “Альоша“ в Пловдив, съобщи ТАСС. На първото си пленарно заседание от пролетната сесия Думата осъди инициативата за демонтиране на съветския монумент в България. В декларация се посочва, че “Депутатите от Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация изразяват крайно възмущение във връзка с провокативното и цинично предложение на членове на Общинския съвет на Пловдив от партия “Демократи за силна България” (ДСБ) за демонтиране до края на 2024 г. на паметника на съветския войник-освободител “Альоша”… Поредната безразсъдна враждебна постъпка на представителите на партия ДСБ е явна демонстрация на пренебрежително отношение към историята на страната им, подъл опит за оскверняване на общата историческа памет на нашите братски народи, маниакално отчаян опит да се принизи героичният подвиг на съветските войници, решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата с нацизма по време на Втората световна война”.
Руските депутати допълват, че “Развихрилата се на Запад варварска война с паметниците от съветската епоха по същество е свидетелство за малоценността и безпомощността на сегашните западни т. нар. елити, които редовно демонстрират пълна некомпетентност и неспособност да се справят с ключови въпроси от вътрешния и международния дневен ред”, цитира ТАСС приетия на 16 февруари 2024 г. документ.
ТАСС цитира и председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, че ще има последствия за властите в Пловдив, ако приемат решение за демонтаж на паметника “Альоша“.
По-малко от седмица по-късно заместник-председателят на руския клон на Комитета по правата на човека към ООН Иван Мелников, който е и директор на Фондацията за защита на националното историческо наследство, отправи молба към генералната директорка на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Одре Азуле да не позволява премахването на паметника “Альоша” в Пловдив, предаде ТАСС.
Мелников пише, цитиран от ТАСС, че настоява да бъдат предприети действия “относно искането за защита на паметниците на освободителите от Съветската армия и да се повдигне пред властите в България въпросът за обсъждане на действията по премахването на паметниците на воините освободители и на недопустимите нарушения на международното право, а така също и нарушението на правата на националните малцинства и реабилитацията на нацизма”.
Успоредно с това миналия месец в руския сибирски град Барнаул беше открит пореден “Сталин център“. Целта му, както и на досегашните в Пенза и Бор, е да бъде възвеличен комунистическият диктатор, съобщава Си Ен Ен. Паралелно с видимото увеличаване на броя на статуите на Сталин на територията на цяла Русия, посочва в анализ на сайта си американската медия, центровете „Сталин“ изглежда утвърждават опростен наратив: Кремъл реабилитира “Вожда“, пише изследователката на Русия Джейд Макглин за Си Ен Ен.
Анализаторката подчертава, че центровете “Сталин“ се появяват в различни региони не като спуснати отгоре инициативи, а като индивидуален почин на бизнесмен комунист или като акция на местно равнище. Според независимия социологически център “Левада“, от 2012 г. насам Сталин неизменно оглавява руската класация за най-велика историческа фигура на всички времена и народи. Също от 2012 г. в Русия са се появили над 100 паметника на Сталин.
В анализа на Си Ен Ен се подчертава, че подходът на Путин към Сталин е двусмислен и обхваща както просталинските, така и антисталинските нагласи в руското общество. За целта “се замазва“ без да се отрича, широкомащабният терор на съветския диктатор. През 2017 г. Путин откри първия паметник на жертвите на сталинистките репресии в Москва: Стената на скръбта. По време на откриването президентът заяви: “Ние не трябва никога повече да тласкаме обществото към опасната бездна на разделението“, цитира го Си Ен Ен.
През неговите 24 години на власт риториката на Путин за Сталин остава сравнително последователна, коментира американската медия. Той не отрича престъпленията на Сталин, но по-скоро се опитва да отклони вниманието от тях; признава ужасите на ГУЛаг и масовите репресии, но в същото време настоява, че паметта за тези престъпления не трябва да засенчва постиженията на сталинизма. Неговият възглед е, че усилията за прекомерно “демонизиране“ на Сталин са част от атаките срещу Русия.
Си Ен Ен обаче изтъква, че затварянето на мрежата от автономни неправителствени организации “Мемориал“ през 2021 г. (която документираше нарушения на човешките права особено по време на Големия терор) и неотдавнашното премахване на паметните плочи по фасадите на жилищни сгради с “последния адрес“ на репресирани лица, изпратени в ГУЛаг, със сигурност са били инициирани от централната власт.
Целта е изтриване на следи за човешката цена на сталинистките репресии. Това обаче може да се разглежда, посочва Джейд Макглин, като опит за елиминиране на доказателства за престъпленията на силите за сигурност, в които са корените на кариерата и властовата база на Путин. В края на краищата мисълта за индивидуалните жертви води до мислене и за индивидуалните извършители, заключава Макглин.
Изличаването на персоналните знаци за ГУЛаг и Големия терор трябва да бъде разглеждано в рамките на начина, по който Кремъл използва историята и митовете, за да оправдае режима на Путин и войната на Русия срещу Украйна, както и статута на страната като велика сила, резюмира Си Ен Ен.
Не трябва да се забравя обаче, отбелязва медията, че има и значими разлики между режима на Сталин и този на Путин, извън разликата в мащабите на извършваните репресии. Според Джейд Макглин най-очевидната разлика е, че сталинизмът е бил дълбоко мобилизираща идеология, която е искала да създаде нов човек и е предприела невиждана по мащаби и скорост индустриализация. В Русия на Путин обаче, правителството насърчава ритуалния патриотизъм и политическата апатия, смята американската анализаторка.
Въпросът за позицията на Путин по отношение на сталинизма предполага, че той далеч не е всемогъщ подбудител на култ към Сталин, а манипулативен ръководител на разнопосочни обществени нагласи “за” и “против” Сталин. Путин се опитва да ги балансира и да ги слее в управляем и обединяващ национален наратив, заключава Макглин.
На този фон в Русия се мисли и за други паметници. Вече е в ход проект за изграждане на паметник на загиналите при украински обстрел жители на руската Белгородска област, предаде ТАСС като цитира губернатора Вячеслав Гладков. Монументът ще е по проект на скулптора Андрей Коробцев, създател на мемориалния комплекс “Курска битка“.
