По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. След него българите нареждат пилешкото, рибата, телешкото и основно по празници – агнешкото месо. По-големият проблем обаче е, че преобладаваща част от най-използваните меса у нас са внос. Данни на Федерацията на месопреработвателите показват, че близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас не е родно производство. Каква е причината за това, как клиентите се ориентират в пазара между вносното и българското месо и намаляла ли е консумацията му?
Едва една трета от свинското месо в България е родно производство, това поне показва статистиката. По-голяма част от месото, което отива за колбаси, е вносно, а много малка част от него, която може да достигне директно до потребителя и гарантирано е прясно, се намира единствено в магазините на производителите.
Малкото останали български свинеферми след африканската чума не успяват да откликнат на всички заявки на търговците.
“Около една трета от месото, което е на пазара, е продукт на български производители”, сподели Георги Палишки – мениджър продажби в свинекомплекс.
Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули. Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено месо.
“Русенецът се научи да търси българското месо. Смятам, че това важи не само за Русе като регион, а за цялата страна. За тази година сме заложили 50-55 хиляди животни, което е повече от 2023 година”, обясни Палишки.
И докато свинефермите се възстановяват, то в другите сектори от животновъдството стопанства фалират, а стадата драстично намаляват.
“За последните пет имаме над 30 процента намаление на стадата. А за последните 30 години има хиляди проценти намаление, от 12 милиона и половина овце и кози в момента има 850 хиляди”, разкри Диян Тодоров – съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.
Новият подход – от фермата до трапезата, у нас така и не заработил. Затова животновъдите настояват да се въведе закон за търговия с храни от земеделското производство.
“Нека да има ясно регламентирана максимална надценка по веригата, за да не става така, че производителите да продават на загуба, а потребителите да купуват на много висока цена”, призова Тодоров.
Независимо от цената, клиентите търсят българското производство и казват, че не лишават домакинствата си от месо.
“Предпочитам местните продукти на нашия пазар, а не внос, защото са пресни и по-качествени, така мисля”, споделя Теодор.
Ваня пък обясни, че купува често телешко варено, риба един път в седмицата, но свинското предпочита най-вече.
За предстоящите пролетни празници животновъдите отсега са наясно, че отново ще ядем вносно агнешко. “Сметката е проста, когато имате 800 хил. овце да предположим, че ще имаме 700 хил. агнета. За Великден нямаме по едно агне за всяко едно семейство в страната, а за Гергьовден със сигурност нямаме”, разкри Диян Тодоров.
