Русенският митрополит Неофит е избран за Патриарх Български и Митрополит Софийски от Патриаршески избирателен църковен събор в София на 24 февруари 2013 г.
Няколко месеца по-рано, в края на 2012 г., от този свят си отива патриарх Максим. На 6 ноември, около 4.00 ч. сутринта, на 98-годишна възраст се престави в Господа главата на Българската православна църква – Българска патриаршия Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, се посочва в официално съобщение на сайта на Българската патриаршия.
В избора за нов патриарх участват трима кандидати – Старозагорския митрополит Галактион, Русенския митрополит Неофит и Ловчанския митрополит Гавриил.
С бяла на цвят бюлетина, на която отгоре е официалният знак на Светия синод на БПЦ, на тази дата е избран новият български патриарх на църковния избирателен събор. В бюлетината са отпечатани имената на тримата кандидати за патриарх, като всеки от делегатите при гласуването ще огради с кръгче избрания от него кандидат.
На 15 и 16 февруари Светият синод на БПЦ, след много трудни гласувания – в 26 тура, избра тримата кандидати за патриарх – Старозагорския митрополит Галактион, Русенския митрополит Неофит и Ловчанския митрополит Гавриил. Митрополит Галактион беше избран на 15 февруари с 10 гласа от Синода, а митрополитите Неофит и Гавриил – на 16 февруари, с девет гласа.
Жалба срещу каноничността на избора внасят във Върховния административен съд четири физически лица, сред които свещеникът Димитър Амбарев и Хайгашод Агасян. ВАС остави без разглеждане жалбата, защото според съда решението на Светия синод, а и Законът за вероизповеданията не дават право на съдебната власт да осъществява контрол върху решенията на Синода. Съдебният състав се позова на Конституцията, според която религиозните институции са отделени от държавата. Така ВАС реши, че жалбата срещу избора, направен на 15 и 16 февруари от Светия синод, няма как да възпрепятства избора на патриарх на 24 февруари.
В Патриаршеския избирателен събор с глас имат право да участват 142-ма делегати – 14 митрополити, 19 епископи, 48 свещенослужители, 13 монаси, 11 монахини, 32-ма миряни, трима представители на трите големи ставропигиални манастири – Рилски, Бачковски и Троянски, и двама представители на Софийската и на Пловдивската духовна семинария.
На събора заради заболяване да не участва Западноевропейският митрополит Симеон. Старозагорският митрополит Галактион, един от кандидатите за патриарх, бил болен от бронхопневмония и също няма да присъства на събора.
Съборът е открит сутринта с молебен в залата на БАН, като там е определено и Избирателното бюро. Според устава, когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички делегати. Когато не се събере този кворум, Светият синод насрочва избора за следващия неделен ден.
Русенският митрополит Неофит става новият патриарх на Българската православна църква, избран с 90 гласа от присъствалите 138 делегати на Патриаршеския избирателен събор.
Митрополит Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София. На 20 години завършва Софийската духовна семинария, а през 1971 г. – Духовната академия в София. Специализира в Москва, а след завръщането си преподава и ръководи студентския хор в Духовната академия. През 1975 г. е подстриган за монах от патриарх Максим в Троянския манастир.
В края на 1989 г. става ректор на Духовната академия, а през 1991 г. – пръв декан на възстановения през същата година Богословски факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По-късно е главен секретар на Светия синод и председател на настоятелството на храм-паметника “Св. Александър Невски”.
През 1994 г. става митрополит на Доростолско-Червенската епархия, а когато тя е разделена на Русенска и Доростолска през 2001 г., Неофит става Русенски митрополит.
Митрополит Неофит е един от архиереите, за които Комисията по досиетата през януари 2012 г. обяви принадлежност към бившата Държавна сигурност. Досието му обаче е едно от “най-чистите” – запазени са едва 16 листа, в които няма писмени сведения от владиката.
На решението на Комисията по досиетата Русенският митрополит Неофит реагира с притеснение, казвайки, че трудно понася положението, в което е поставен. “Никога не съм имал желание да злепоставя някого или да ползвам привилегиите на ДС”, заяви той тогава.
На тържествената патриаршеска интронизация на новия български патриарх Неофитприсъстват духовници от кипърската, чешката и руската патриаршия, президентът Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, Симеон Сакскобургготски, министрите в оставка Аню Ангелов, Лиляна Павлова, Николай Младенов, кметът на София Йорданка Фандъкова, лидерът на БСП Сергей Станишев, посланици и стотици граждани.
На входа от към северната страна на храма – откъм ул. “Московска” – има голяма видеостена, на която вярващите, които не могат да влязат в храма, могат да наблюдават интронизацията.
На интронизацията в храм “Св. Александър Невски” новоизбраният български патриарх Неофит в словото си помоли Господ да дарува с щедрост българското паство. Той призова “Господ да го напътства в делата и да му даде разум”.
Въпреки мерките за сигурност, храмът е изпълнен с вярващи, дошли на интронизацията. Отвън има също много хора, които наблюдават на видеостена встъпването в длъжност на патриарх Неофит.
