Международен празник с доста оригинално име – Ден на спокойствието, вече 17 години се отбелязва по цял свят на 26 февруари. В доста страни – общо в над 90 града (включително Лондон, Париж и Ню Йорк), в рамките на стремглаво разпространилите се чествания организират безброй забавни мероприятия, акцентиращи вниманието върху необходимостта да се забави темпото на все по-забързания ни начин на живот.
В Рим например залагат на Мързелив маратон: участниците в него “атлети” трябва да преодолеят дистанцията от 300 метра най-малко за 87 минути, без да спрат нито за миг. А в икономическата столица на Апенините – Милано, прекалено припряните минувачи биват глобявани за “превишена скорост при ходене”, разбира се, със символични суми. Също така хората по традиция на този ден предпочитат да се отдадат на онези занимания, за които обикновено не им стига времето – посещават музеи, театри, наслаждават се на концерти, литературни четения и интелектуални беседи или прекарват ценни часове с близки и приятели на приятна дълга вечеря, като никой не се сеща да си тръгне, защото е станало прекалено късно…
Необходимо е да се уточни, че идеята за подобни уж шеговити чествания принадлежи на италианската асоциация “Изкуството на бавния живот още през 2007 г. Въпреки куриозния (на пръв поглед) характер празникът е изпълнен с много дълбок смисъл. Защото целта е не да се прекара денят в лежерно четене на някоя книга или в мързеливо тестване мекотата на дивана. Всъщност мисията на тази дата е да се отдадем изцяло на умението да се наслаждаваме на приятните житейски дреболии, за които все по-често забравяме или не им обръщаме нужното внимание, отдадени на безкрайното бързане в епохата на свръх високите скорости.
Несъгласните с все по-силно налагащата се тенденция винаги да бъдем на педал дори разработват 14 заповеди за отказ от препускането, за да се усетят напълно всички прелести на битието на бавни обороти:
* животът трябва да се живее, а не да се планира;
* когато бързате и се притеснявате – спрете;
* забавете темпото – не бива да си мислите, че отговаряте за всичко и светът ще рухне без вас;
* когато сте с някого, не мислете какво да кажете, мълчанието също е приятно;
* усетете вкуса на онова, което ядете;
* гледайте често към звездите и се наслаждавайте на залезите;
* общувайте с децата и родителите си;
* не се страхувайте да прекарвате времето непродуктивно;
* разговаряйте бавно и малко;
* разделяйте големите задачи на няколко малки;
* не бързайте да прочетете хубава книга;
* прекарайте поне един ден сами;
* не си поставяйте цели, когато сте на разходка, така не можете да й се насладите пълноценно;
* когато ви дават зор, помолете да не ви притискат.
Спазването поне на някои от споменатите предписания, които може да се обобщят с мотото на инициативата “Не бързай и се наслади на мига!”, осигурява по-комфортен начин на живот – тук и сега, категорични са специалисти. Авторите на тези и други подобни повели съветват завладените от съвременната всекидневна суматоха най-напред в никакъв случай да не се нервират, когато попаднат в задръстване например, а да посветят това време на разговори с приятели, слушане на любима музика или важни телефонни обаждания. Експертите са убедени, че ако хората стават сутрин 15-ина минути по-рано от обикновеното, ще имат незаменимата възможност, без да бързат, да се насладят на хубава закуска в компанията на любимото семейство, като препоръчват да се откажат от вредните “бързи” храни, което не само ще е от голяма полза за организма, но и ще създаде неповторими емоции.
Любопитно е, че социалното движение, наречено Slow Life (Бавен живот), се заражда през 1986 г. Именно тогава италианецът Карло Петрини организира демонстрации срещу появата на червено-жълтата сграда на прочута верига за бързо хранене на знаменития Piazza di Spagna (Площад на Испания) в Рим. И докато участниците в проявата в знак на протест размахват чинии с паста като контрапункт на натрапваните американски хамбургери, неусетно се сформира сдружението с нестопанска цел – Slow Food (Бавна храна), което се занимава с борба против увеличаването на фаст фуд заведенията. Привържениците на Петрини всъщност искат да се обърне внимание към опасността от изчезването на местните кулинарни традиции и подкопаването на родната икономика. Много скоро движението прераства в обществено-политическо и вече се радва на подкрепа в повече от 150 държави. А почитателите на философията за насладата от хапването без елемент на спешност отбелязват, че препускането вреди не само на храносмилането, но и на качеството на живот като цяло.
Сред най-бавните животни, които може да послужат за пример в изкуството на спокойствието, истински шампиони са охлювите. Някои представители на тези мекотели развиват скорост от “цели” 3,5 метра в час.
На второ място са ленивците. Симпатичните бавноподвижни дървесни бозайници напълно оправдават името си. Дори и да искат да слязат от дървото, неизменно падат от него, защото ги мързи да правят излишни движения. Но пък се смятат за много добри плувци.
Огромните сухоземни костенурки също са много бавни. Малцина са наясно, че древните влечуги в рамките на 60 минути са способни да изминат едва 900 метра.
Колкото и да е странно на пръв поглед, гренландските полярни акули никога не бързат за никъде. Когато някой ги наблюдава по-дълго, остава с усещането, че те буквално забравят да плуват и заспиват във водата.
Изключително бавни са и полските мишки. 10-сантиметровото им тяло просто чисто физиологично не им позволява да са кой знае колко пъргави. Скоростта на тези гризачи не надвишава 5 км/ч.
