България все още не се е отказала да съди руската държавна компания „Газпром“ заради спрените доставки на газ. След получаване на окончателния правен анализ, който се извършва в момента, ще се извърши преценка и да се вземе решение за предприемане на евентуални последващи правни действия от страна на „Булгаргаз“ за получаване на обезщетение за понесените вреди, съобщиха от Министерство на енергетиката за Euractiv България.
Към настоящия момент компанията „Булгаргаз“ е избрала водеща правна кантора в областта на международния търговски арбитраж в сектор нефт, газ и доставки на втечнен газ. Тя изготвя правен анализ и становище за евентуален арбитражен спор между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“, който произтича от сключения между страните договор за доставка на природен газ от 2012 г.
„Газпром“ спря подаването на газ за България и Полша в края на април 2022 г., защото двете страни отказаха да си открият сметки в рубли в „Газпром банк“. Преди това „Газпром“ върна плащането в долари от „Булгаргаз“, както е по договора между двете страни и завъртя газовото кранче за България.
Основанието бе указът на руския президент Владимир Путин за плащане в рубли за газа, който е форсмажорно обстоятелство за „Газпром“. За „Булгаргаз“ обаче форсмажорно обстоятелство бяха европейските санкции, които забраняват директно плащане на газ в рубли.
От министерството заявиха пред Euractiv България, че „Булгаргаз“ разглежда изготвянето на правен анализ и стратегия като основен приоритет за дружеството.
Според дружеството, „целта на правния анализ е да дефинира различните варианти за развитие при всеки един възможен сценарий, както и да идентифицира най-добрата стратегия, която да се следва, за да бъдат защитени интересите на дружеството“.
На финален етап е и процесът по изготвяне на предварителната оценка на вредите от действията на „Газпром“ срещу България.
Въпреки че руската компания едностранно наруши договора с българската компания, „Булгаргаз“ продължи да прави заявки за доставяне на месечните количества газ по време на кабинета „Петков“.
Целта беше да се запазят шансовете на България да заведе арбитражно дело срещу „Газпром“ и да го спечели. Последвалото служебното правителство обаче обърна тази логика, като се аргументира с тезата, че България задължително трябва да влезе в преговори с „Газпром“ за подновяване на доставките.
Тогавашният служебен енергиен министър Росен Христов тогава настоя, че последното от което има нужда страната, е да се водят дела, потенциалният изход от които би бил негативен за нас. По-късно Христов промени мнението си и обяви, че започва анализ на документите и кореспонденцията между двете компании след 1 април 2022 г. От този анализ не последваха резултати.
Миналата година българската държава действа твърдо срещу руската газова политика, заради която дълги години плащаше едни от най-високите цени на синьото гориво, като реши да въведе енергийна вноска, която трябва да плаща “Газпром“, освен обичайните транзитни такси. Срещу таксата възроптаха Унгария, Сърбия и Северна Македония заради опасения от поскъпване.
През декември правителството се отказа от идеята си, докато се водеха преговори за присъединяването на България към Шенген по въздух и море. Президентът Румен Радев наложи по-рано вето на енергийната такса.
