38 738 българи починаха, а 1 339 552 се заразиха с COVID-19 през последните четири години. На 8 март 2020 г., точно преди четири години, у нас беше регистриран първият случай на коронавирус. Първите заразени бяха жена от Габрово и мъж от Плевен. Дни по-късно болестта стигна и до София.
Коронавирусът взе и първите си жертви, загинаха и първите лекари, а в страната бе обявено извънредно положение.
За първи път в историята бяха затворени едновременно ресторанти, училища, детски градини, молове, фитнеси в цялата страна. Няколко дни след това затвориха и паркове, а край областните градове бяха въведени контролно-пропускателни пунктове, за да се ограничат пътуванията.
През май 2020 г. “извънредното положение” бе заменено от “извънредна епидемична обстановка”.
Първите ваксини пък стигнаха в България през декември 2020 г. и бяха посрещнати като лъч надежда в борбата със световната пандемия.
Въпреки че у нас са били осигурени значителни средства за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19, както и достатъчно ваксини, заболеваемостта и смъртността от заболяването в България са сред най-високите в света. Това е заключението в доклада на Сметната палата след извършен одит за изпълнението на мерките в здравеопазването за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г.
Според доклада за високата заболеваемост и смъртност допринася липсата на ефективна ваксинационна кампания. Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина имунизираното население е само около 30%.
Интересът към ваксините не бе висок от самото начало. След публикации, че поставянето на “АстраЗенека”, предизвиква тромбози, хората масово отказаха да се имунизират. Твърденията бяха опровергани от учените, но кратката забрана за поставянето ѝ засили недоверието към нея.
През пролетта на 2022 г. извънредната епидемична обстановка бе отменена, а заедно с това интересът към ваксините почти изцяло умря. Към днешна дата на ден се имунизират между 10 и 35-има души.
През последните 4 години България премина през 5 големи вълни на пандемията. (Виж инфографиката.)
Те бяха причинени от различни варианти.
“Делта” бе най-инфекциозен и зарази най-голям брой хора. Един инфектиран заразяваше средно 6-7 души.
В сравнение алфа-вариантът поразяваше два пъти и половина повече, отколкото първоначалният щам от Ухан. А делта-вариантът заразяваше два пъти и половина повече от алфа. По време на вълната, предизвикана от делта, бе регистрирана и най-високата смъртност.
Най-честото обяснение на здравни експерти и лекари за високата смъртност е, че населението ни е застаряващо, с много хронични заболявания. В допълнение 95% от починалите не са имунизирани.
В края на 2021 г. се появи и омикрон. Той протече по-леко в сравнение с делта, но също натовари болниците.
На 10 ноември миналата година отпадна ковид карантината, след както депутатите гласуваха промени в Закона за здравето.
Здравните власти предложиха отпадането на изолацията заради ниската заболеваемост и ниските нива на хоспитализация и смъртност, които позволяват премахването на ограниченията.
Личните лекари пък настояваха за това месеци по-рано, защото коронавирусът се превръща в обикновено респираторно заболяване, което всяка зима ще се завръща. А и може да се лекува и да се профилактира с ваксини.
В момента дневно Единният информационен портал регистрира между петима и 45-има нови заразени.
Хората обаче почти не се тестват – всеки ден се правят по 1000-1500 теста, което е в пъти по-малко в сравнение с преди година.
Все още обаче ефектите от т.нар. дълъг ковид не са изследвани. У нас не се прави статистика колко души страдат от него. Според проучване болните, които са постъпили в болница от дълъг ковид, са по-склонни да имат увреждания на основни органи впоследствие.
